В края на 70-те години на миналия век австралийският лингвист Крейг Волкър научава от ученичка в австралийския град Голдкост, че в дома си в Папуа Нова Гвинея тя говори на немски език. Така лингвистът открива непознат тогава креолски език, известен като „Unserdeutsch“ (вж. welt.de 2016). Този креолски език, основан на немски език, днес се говори от около 100 души в Папуа Нова Гвинея (вж. Haarmann 2002, 268). В сравнение с Unserdeutsch, който се говори от много малко хора, в Папуа Нова Гвинея на базата на английския език се развива отделен пиджин език, наречен Tok Pisin, който днес се говори дори от около 2,5 млн. души (срв. Haarmann 2002, 361).
Делимитация
По принцип е трудно да се направи ясно разграничение между езика пиджин и креолския език, тъй като преходът е плавен. Въпреки това пиджин езикът се отнася до „целенасочено изграден език за търговски контакти или спомагателен търговски език, който се е развил, за да отговори на комуникативните нужди, възникващи в търговията и бизнеса в района на отвъдморските пристанища“ (Lewandowski 1994, 815). По този начин пиджин езикът възниква в ситуация на езикова спешност, при контакт между носители на два или повече езика без взаимно разбиране на езика (вж. Bußmann 2002, 518). Ако пиджинът се нативизира, т.е. превърне се в майчин език, той се нарича креолски език.
Произход
Въпреки че произходът на термина не е ясно установен, в изследванията се приема, че терминът pidgin може да се проследи до китайското произношение на английската дума business „Geschäft, Handel“ (срв. Bußmann 2002, 518). Пиджин езиците се появяват в отвъдморските колонии, когато езиците на европейските владетели (английски, френски, испански, холандски, португалски) поемат ролята на езици донори и се превръщат в lingua franca (срв. Bußmann 2002, 518). В този контекст езикът-донор е „доминираща, престижна, социално по-ценена разновидност в рамките на езиковата общност, която оказва трайно влияние върху по-слабо ценената разновидност“ (Bußmann 2002, 668 f.).
Класификация
Следните характеристики класифицират езика пиджин като такъв:
– Той не се говори от никого като роден език.
– Той има опростени фонологични, морфологични и синтактични структури.
– Има значително намален речников запас.
– Обикновено не се пише.
– Служи като средство за комуникация на различни етнически групи в многоезични ситуации (вж. Lewandowski 1994, 816).
Наследство от колониалната епоха
Като нематериално наследство от колонизацията не само в Папуа Нова Гвинея, но и в Африка се говорят пиджин езици, които се основават на европейските езици и „възникват като продукти на синтеза в контакт с африканските езици, например камерунският пиджин или Wes Cos, Krio, Crioulo или португалският креолски език в Западна Африка“ (Haarmann 2002, 129). Освен това в Намибия (Африка) по време на германския колониален период се създава пиджин, наречен „кухненски немски“ (на английски „Namibian Black German“/“NBG“), който се говори от около 15 000 души.
Литература
Bußmann, H. (ed.) (2002): Lexikon der Sprachwissenschaft. 3-то издание. Щутгарт: Kröner.
Haarmann, H. (2002): Sprachenalmanach. Факти и цифри за всички световни езици. Франкфурт: Campus.
Хайне, Матиас (2016 г.): Как децата от Нойпроммерн изобретиха език. https://www.welt.de/kultur/article153927764/Wie-Kinder-aus-Neupommern-eine-Sprache-erfanden.html [17 декември 2019 г.].
Левандовски, Т. (1994): Лингвистичен речник. Второ издание. Висбаден: Quelle & Meyer.