Emic срещу etic

Термините emic и etic произлизат от етнолингвистиката. Те описват две противоположни научно-методологически изследователски перспективи. В социалните науки и в сравнителните и междукултурните изследвания изследователите също могат да възприемат емически или етически подход.

Външна и вътрешна перспектива

Емичната перспектива се основава на подходяща за културата вътрешна гледна точка – тя се опитва да погледне на явленията през очите на засегнатите, като по този начин създава идеала на хуманитарните науки за „перспективност“. Емическият подход има за цел да разкрие функционално значимите аспекти в рамките на дадена култура.

От друга страна, при етичния подход изследователите заемат гледна точка извън изследваната култура и се опитват да се съобразят с природонаучния идеал за „обективност“. По този начин трябва да се намерят универсално валидни стандарти за сравнение (вж. Helfrich-Hölter 2013, 27).

Относно появата на термините

Двата термина са използвани за първи път от американския лингвист и антрополог Кенет Пайк в книгата му Language in Relation to a Unified Theory of the Structure of Human Behavior (1967). Немските думи emisch и etisch произлизат от английските термини emic и etic. Те произлизат от лингвистиката – фонетиката описва звуковите характеристики, които могат да се използват за описание на звуковия инвентар на всички езици, докато фонематиката определя онези звукови характеристики, които допринасят за диференцирането на значението в рамките на изучавания език. По-късно тази двойка термини е възприета и модифицирана от Харис.

Целта на етическия подход е да се изследва влиянието на културата върху индивидуалните действия и мислене. Тя се разглежда като „независима“ променлива, например под формата на училищни условия или образователни стилове, която влияе върху „зависимите“ променливи (учене, действие).

Според емическия подход обаче културата е фактор вътре в индивида, т.е. неразделна част от човешката мисъл и действие.

Разлики в подходите

Двата подхода могат да бъдат свързани и с причините и причините за определени действия. Не е задължително причините за действията да са осъзнати от съответния човек и следователно могат да бъдат разгледани от гледна точка на етика. Ако, от друга страна, причините за собствените действия и мислене се обясняват от самото засегнато лице, то се изследва от емната перспектива.

Льомайер дава следния пример за емичния подход: католик от Северна Ирландия, който изследва проблемите в родната си страна и принадлежи към изследваната област. За разлика от него, протестантски северногерманец, който провежда подобен проект в католически град в Северна Ирландия, би бил пример за етически подход (вж. Lohmeier 2017, 31).

Emic срещу etic?

Етичната и емната перспектива не се изключват взаимно, а по-скоро се допълват. Джейкъбс и Хелфрих-Холтър се позовават на Бери: „За да се направи сравнително етично изследване на две култури, всяка от тях трябва да бъде анализирана емично. Според него в началото на едно сравнително културно изследване изследователите следват концепция, която произхожда от собствената им култура, т.е. е emic (вж. Jacobs 2000; Helfrich-Hölter 2013).

Благодарение на наложения етичен подход то се превръща в емна концепция и в чуждата култура чрез пренасяне на наблюденията от едната култура в другата. Чрез модификация може да се създаде и емично понятие за чуждата култура, така че емичните изследвания да се провеждат паралелно в двете култури. Ако изследваните концепции се припокриват, е възможно междукултурно сравнение (вж. Jacobs 2000, 132).

Литература

Харис, Марвин (1976): История и значение на разграничението Emic/ Etic. In: Annual Review of Anthropology (Годишен преглед на антропологията). 5th ed. Ню Йорк: Колумбийски университет, 329-350.

Helfrich-Hölter, Hede (2013): Сравнителна културна психология. Висбаден: Springer.

Якобс, Габриеле (2000 г.): Културни различия във възприемането на справедливостта от европейските мениджъри: сравнително изследване на решенията за персонала в банковия сектор. Мюнстер: LIT.

Lohmeier, Christine (2017 г.): Между „изчезнал местен“ и „един от нас“: размисли за етичното и емичното позициониране на изследователското поле. In: Scheu, Andreas M. (ed.): Evaluating Qualitative Data: Strategies, Procedures and Methods of Interpreting Non-standardised Data in Communication Studies (Оценяване на качествени данни: стратегии, процедури и методи за тълкуване на нестандартизирани данни в комуникационните изследвания). Мюнстер: Springer, 29-39.

Pike, Kenneth (1967): Езикът във връзка с единната теория за структурата на човешкото поведение (Language in Relation to a Unified Theory of the Structure of Human Behavior). Хага [и др.] Mouton.