Catcalling

Catcalling е английски термин, който в немскоговорящия свят означава „вербален сексуален тормоз“ на обществени места (Ismail 2020). На английски език терминът street harassment също често се използва за явлението catcalling, въпреки че включва и физически нападения на обществени места (вж. DelGreco/Ebesu Hubbard/Denes 2021, 1403).

Catcalling описва вербални и паравербални изявления, които сексуализират съответното лице и/или се отнасят до физически характеристики. Примери за това са изказвания като: „Усмихни се, млада жено!“, „Не бъди такава, направо си просиш с тази рокля“, „Възбудено дупе, чичковци!“ или „Красива си като колата ми!“. (вж. CatcallsOfHildesheim 2020)

Сексуален тормоз, Уличен тормоз, Catcalling

Сексуалният тормоз, уличният тормоз, тормозът от непознати и catcalling не могат да бъдат ясно разграничени един от друг. Докато сексуалният тормоз включва и физически посегателства, уличният тормоз се отнася по-скоро до мястото на тормоза, а именно общественото пространство. От друга страна, тормозът от непознати определя несъществуваща връзка между извършителя и жертвата. Сексуалният тормоз функционира като общ термин, под който могат да се включат уличният тормоз, виковете от котки и тормозът от непознати.

В този момент следва да се отбележи, че в такъв контекст е по-добре да се говори за сексуализиран, а не за сексуален тормоз. Причината за това е, че не става въпрос предимно за сексуалност, а за тормоз; въпреки това терминът „сексуален тормоз“ е по-разпространен в общата употреба.

Мотивация и възприятие на извършителите

Извършителите на catcalling имат различни мотиви.

Значителна роля играят както т.нар. личностни фактори, така и ситуационните фактори (вж. Wesselmann/Kelly 2010, 452). Сред ситуационните фактори Wesselmann/Kelly включват специфичните за групата конвенции за норми и усещането на извършителите, че могат да действат анонимно и деиндивидуално в групата (ibid., 453). Освен това силното усещане за принадлежност към група понижава прага на инхибиране за тормоз над ближните (ibid., 457). Личностните фактори са по-сложни за определяне и тяхната тежест все още не е окончателно изяснена. DelGreco/Ebesu Hubbard/ Denes посочват загубата на власт като вътрешна мотивация за тормоз сред извършителите, които са предимно мъже; т.е. че извършителите често се опитват да компенсират дефицита на власт, който възприемат, като тормозят, за да се почувстват едновременно с това по-висши от засегнатите (DelGreco/Ebesu Hubbard/ Denes 2021, 1419).

При самооценката на мъжете извършители тормозът често не се оценява като такъв: catcalling се разбира от тези мъже по-скоро като положителен комплимент, който трябва да изразява признателност и привързаност.

Последици за извършителите – Последици за жертвите

Уличният тормоз има характеристики, които се припокриват със сексуализирания тормоз, като например спецификата на пола (вж. DelGreco/Ebesu Hubbard/Denes 2021, 1420). Въпреки това сексуализираният тормоз често се третира по различен начин от правна гледна точка, отколкото се разглежда от гледна точка на обществото/сугестията (вж. Fileborn., 224). В някои държави има закони и проектозакони, които защитават служителите и учениците в случай на сексуализирано насилие, но в случая на уличен тормоз има по-малко правна основа (вж. Sonntag 2020).

Следователно за престъпленията, свързани с уличния тормоз и особено с викането на котки, съществуват ограничени правни възможности за действие съгласно действащата правна база.

От друга страна, засегнатите лица страдат силно от нежеланото внимание, което получават. В опит да се справят с това, някои жертви са склонни да се самообективират и/или да развият хранителни разстройства, тъй като нежеланите коментари често се отнасят до телата на жертвите и ги сексуализират, така че тази гледна точка към собствените им тела се възприема и от жертвите (Fairchild 2008, 355).

В някои области на изследване вече се приема, че произтичащите от това негативни последици, като депресия или хранително разстройство, дори оправдават признаването на уличния тормоз и особено на тормоза от непознати като отделна форма на дискриминация срещу жените и тези, които се възприемат като жени (ibid.).

Тормоз от мел: Връщане на креда

Catcalling и уличният тормоз са проблем с международен обхват и проучванията показват, че в световен мащаб поне 65% от жените (понякога до 90%) вече са били и/или са засегнати от уличен тормоз (вж. DelGreco/Ebesu Hubbard/ Denes 2021, 1403).

Въпреки че тези действия се случват ежедневно на обществени места, те често продължават само няколко секунди и поради това не винаги са лесни за възприемане. Именно тук се намесват активистите от колектива Chalk Back. Chalk Back е международно движение, ръководено от млади хора. Активистите използват изкуството с тебешир в публичното пространство, за да се борят с викането на котки и уличния тормоз, като документират подобни преживявания на място с търговски тебешир – там, където са се случили (ibid.). По този начин те възстановяват пространството за засегнатите, които може да започнат да избягват местата заради преживяното, и правят тормоза видим за всички – докато иначе той веднага изчезва и става невидим за широката общественост в момента, в който бъде изговорен.

За да придадат на акцията известна трайност с помощта на миещи се тебешири, те споделят снимки на своето тебеширено изкуство в социалните мрежи, особено в Instagram.

По този начин те инициират дискусии за котешките призиви и тормоза на обществени места, както и в социалните мрежи, и повишават осведомеността по въпроса, включително в рамките на семинари. Въз основа на акаунта в Instagram @catcallsofnyc, всеки акаунт в Chalk Back се нарича @catcallsof*location*. Дейностите на Chalk Back вече могат да бъдат проследени на 6 континента, в 49 държави и над 150 града.