Buen vivir

Buen Vivir – Добрият живот, Sumak Kawsay (Kichwa) или Suma Qamaña (Aymara), както се нарича на различни езици, е алтернативен модел на развитие от Латинска Америка. Той възниква в резултат на дискусията за периода след растежа и се основава на практиките и знанията на коренното население (вж. Acosta 2015, 14).

Преосмисляне на

Buen Vivir призовава за преосмисляне на настоящата парадигма за развитие по отношение на разбирането и значението на развитието. В тази концепция развитието не се разбира като икономически растеж, какъвто е случаят в капиталистическия икономически модел, а като път към колективно удовлетворение в обществото (вж. Acosta/ Abarca 2018, 132). По този начин Buen Vivir не се измерва с добрия живот на отделния индивид. По-скоро това е „добрият съвместен живот на хората в една общност, на различни общности …“. (Acosta 2016, 1) е в центъра. Освен това той показва различни възможности за устойчив начин на живот.

Хармония

Тя цели хармонични отношения между обществото, както и между природата, и критикува експлоатацията на природните ресурси. Пачамама – Майката Земя – която означава произход на живота, заема специално място в тази концепция. Тази концепция установява ново разбиране за значението на природата в политиката и по този начин е от голямо значение и в дебата за климата. Освен това Buen Vivir има за цел нова хегемония, основана на различни култури. Признаването на множествеността на групите от коренното население е основен компонент на концепцията (вж. Fatheuer 2011, 21).

Конституция

Концепцията за Добър живот е включена в конституциите на Еквадор (2008 г.) и Боливия (2009 г.) (вж. Acosta/ Abarca 2018, 132). И двете държави са оформени от колониалното си минало, което се отразява както в социалните, така и в икономическите структури (срв. Fatheuer 2011, 14). С държавната цел за постигане на Sumak Kawsay – Добър живот – те забележимо се дистанцират от капиталистическия икономически модел и вместо това апелират за социална икономика с ценности като справедливост, равенство и устойчивост (срв. Friant/ Langemore 2015, 65).

Литература

Acosta, Alberto (2015 г.): Buen Vivir. Vom Recht auf ein gutes Leben. Мюнхен: oekom.

Acosta, Alberto (2016). Buen Vivir. Преосмисляне на света от гледна точка на Buen Vivir. https://rosalux.org.br/de/die-welt-aus-der-perspektive-des-buen-vivir-uberdenken/ [01.04.2020].

Acosta, Alberto/ Abarca, Mateo Martínez (2018): Buen Vivir: Алтернативна гледна точка на народите от глобалния юг към кризата на капиталистическата модерност. In: Vishwas, S. (ed.): The Climate Crisis (Климатичната криза). South African and Global Democratic Eco-Socialist Alternatives: Johannesburg: Wits University Press, 131-146.

Fatheuer, Thomas (2011 г.): Buen Vivir. Кратко въведение в новите латиноамерикански концепции за добрия живот и правата на природата. In: Heinrich Böll Foundation (ed.): Schriften zur Ökologie (Vol. 17): Берлин: Фондация „Хайнрих Бьол“, 7-30.

Friant, M. Martin Calisto/ Langmore, John (2015): Buen Vivir: Политика за оцеляване в антропоцена? In: Global Policy 6(1), 64-71.