Logo_Hyperkulturell_Zusatz_Final_01-01Logo_Hyperkulturell_Zusatz_Final_01-01Logo_Hyperkulturell_Zusatz_Final_01-01Logo_Hyperkulturell_Zusatz_Final_01-01
  • Info
  • Materialschrank
  • Lexikon
  • E-Learning
  • Seminare
✕

Blackfacing

„Blackfacing“ означава да нарисуваш бял човек с черна боя, за да му придадеш вид на човек с различен цвят на кожата. Тази практика е широко разпространена в цяла Германия и се използва например в театрални постановки, карнавални шествия или коледарски групи. В допълнение към визуалната промяна, blackfacing има и политическо измерение, което предизвика интензивни дискусии през последните години (вж. Voss 2014, 103).

 

Колониална традиция
„Blackfacing / Blackface е театрален и развлекателен маскарад, който възниква в САЩ през XIX век, но се появява и в Европа в началото на европейското колониално управление.“ (Khabo Koepsell 2015, 48) В така наречените „минстрел-шоута“ белите актьори се гримират с черна боя или въглен и „изобразяват расистки стереотипи за чернокожото население. […] Черният цвят на кожата, в традицията на blackfacing, винаги е означавал примитивност и умствена ограниченост.“ (Khabo Koepsell 2015, 48) По този начин съвременният blackfacing използва расистки традиции и ги възпроизвежда.

 

Blackfacing в Германия

През последните години културните събития в Германия, в които е използван blackfacing, са обсъждани изключително критично. Например театралната постановка Ich bin nicht Rappaport (Аз не съм Рапапорт) на театър Schlosspark в Берлин на 5 януари 2012 г. или програмата на ZDF Wetten, dass…? през декември 2013 г., в която граждани на Аугсбург се преобличат като Джим Нопф и локомотивния машинист Лукас. Дори ако чернокожите в Германия не са пряко свързани с традицията на американските шоута и намерението на отговорните за гореспоменатите примери не може да се счита за расистко, чернокожите се основават на стереотипи и расистки идеи, които са формирани от колониалното минало.

 

Расизмът не зависи от намерението

Цветнокожите (напр. активисти на сдружението Bühnenwatsch) критикуват „властта на белите хора да определят расизма“ (Ganz 2012, 127) и посочват, че расизмът често е структурен и може да бъде извършен независимо от намеренията. Например Хилтън забелязва, че хората в публиката на тенис мачовете на Серена Уилямс се снимат в черно, като заявява: „Някои твърдят, че рисуването на лица по време на автомобилни състезания и други спортни и развлекателни събития е добронамерено и забавно за всички. За тези хора черногледството попада в категорията на безобидното и безобидно забавление. Друг прочит обаче е, че нито едно изпълнение на blackface не може да бъде неутрално по отношение на въздействието си върху чернокожите и миоритизираните етнически общности. Не може да се отрече, че чернокожите и малцинствените общности са чувствителни и следователно уязвими към представянето на „blackface“.“ (Hylton 2018, 11)

https://www.youtube.com/@hyperkulturell

Themen

Antisemitismus Benjamin Haag Bulgarisch Chinesisch Diskriminierung Diversität Dänisch Englisch Estnisch Finnisch Flucht Flüchtlinge Französisch Griechisch Heimat Identität Indonesisch Integration Interkulturelle Kommunikation interkulturelle Kompetenz Interkulturelles Lernen Islam Italienisch Japanisch Koreanisch Kultur Lettisch Litauisch Migration Niederländisch Norwegisch Polnisch Portugiesisch Rassismus Rumänisch Russisch Schwedisch Slowakisch Slowenisch Spanisch Tschechisch Türkisch Ukrainisch Ungarisch Werte
✕
© 2026 Hyperkulturell.de       Impressum      Nutzungsregeln       Datenschutz