Мит

Терминът „мит“ идва от древногръцката дума mýthos „приказка, слово, реч, легенда, разказ“ и има силно символично значение (вж. Duden 2015, 1113).
Трудно е да се намери определение на мита, което да е задоволително за всички дисциплини, тъй като митът не се определя от обекта на своето послание, а от начина, по който го изразява. Съществуват формални граници на един мит, но не и на неговото съдържание. Оригиналният мит, предаван чрез устни разкази, свързва елементарните преживявания за собственото съществуване, обществото и природата в измислена, емоционална, символична структура на света (срв. Brandt 2004, 10 f.).
Митът е система за комуникация, послание. В резултат на това митът не може да бъде предмет, понятие или идея. По-скоро той е начин на осмисляне, форма (вж. Barthes 2010, 251). Чрез системата на комуникация всичко, което влиза в един дискурс, може да се превърне в мит. В това отношение митът не се определя от своето послание, а от начина, по който то се изразява (срв. Barthes 2010, 251). От една страна, митът се разбира като фикционален текст, който изобразява истината, а от друга – като измислен и неправдоподобен разказ, който предава знанията и историите на ранното човечество в кодирана форма (срв. Barthes 2010, 252). Митовете показват основите на културата и в повечето случаи са многозначни или полифункционални. Те обясняват и влияят на света, като тематизират централните етапи от човешкия живот и разпространяват теологични и политически твърдения. Освен в заклинанията, приказките и легендите митовете се срещат и в обредите и празниците. В научните дискурси обаче ежедневната езикова употреба на термина „мит“ се избягва (вж. Waechter 2010).
Съвременният мит
В модерността всичко може да се превърне в мит. В Metzler Lexikon moderner Mythen митовете, породени в модерността, са назовани и характеризирани. Митичното се разбира като субективно възприемане на индивидуалния смисъл от гледна точка на културната памет, напр:
– исторически личности (напр. Вили Брандт, Мерилин Монро)
– измислени герои (например Астерикс, Дон Кихот)
– Събития (напр. движението 68, потъването на „Титаник“)
– Места (напр. Алпите, Дрезден)
– Идеи/концепции (напр. свобода, вечна младост)
– Институции (напр. тайни служби, мафия)
Пример за съвременен мит е например Пипи Дългото чорапче. Тази фигура олицетворява вечното дете и има функцията на носител на надежда. Митът за рая се свързва с Пипи, тъй като Пипи Дългото чорапче живее в състояние, подобно на рая, свободно от ограничения и обусловено от приятелството, страстта, щастието и фантазията (вж. Wodianka, Ebert 2014, 296-297).
Цитати:
„Митовете са истории, които хората от всички времена и култури си разказват един на друг пред лицето на привидно необясними явления, които са едновременно колкото плашещи, толкова и съблазнителни: [Митичният разказ прогонва плашещата странност на своя обект, но най-вече запазва очарователната амбивалентност, присъща на необяснимото.“ (Мюнкер и Рьослер 1997, 8)
„Митът не крие нищо и не поставя нищо на показ. Той деформира. Митът не е нито лъжа, нито признание. Той е деформация.“ (Ролан Барт, 1957 г.)
„Изследването на мита се е превърнало в допирна точка на многообразни клонове на науката: […] историци и социолози, литературоведи и граматици, германисти и романисти, келтисти и слависти – всички те говорят за него, всеки помежду си. Митологията не е в безопасност и от логиците и психолозите, от метафизиците и епистемолозите – да не говорим за гостите, теософите, днешните астролози или учените.“ (Малиновски, 1926 г.)

Литература
Барт, Ролан (2010): Митове на всекидневието. Берлин: Suhrkamp.
Бранд, Райнхард (2014 г.): Мит и митология. In: Brandt, Schmidt (eds.): Myth and Mythology (Митове и митология). Berlin: Akademie.
Duden (2015): „Митология и митология“, сп: Deutsches Universalwörterbuch. 8-о издание. Berlin: Duden.
Малиновски, Бронислав (1926): Ролята на мита в живота. In: ders. (изд.): Съчинения по антропология. Frankfurt am Main.
Münker, Stefan/ Roesler, Alexander (1997): Предговор: „Върху основата на историята на човечеството е поставен въпросът за това, какъв е начинът на живот. In: Münker, Stefan/ Roesler, Alexander (eds.): Mythos Internet. Франкфурт на Майн: Suhrkamp.
Waechter, Matthias (2010): Mythos. In: Docupedia-Zeitgeschichte, Zentrum für Zeithistorische Forschung Potsdam. https://zeitgeschichte-digital.de/doks/frontdoor/deliver/index/docId/581/file/docupedia_waechter_mythos_v1_de_2010.pdf [09.05.19].
Wodianka, Stephanie/ Ebert, Juliane (2014): Metzler Lexikon moderner Mythen: Figuren, Konzepte, Ereignisse. Щутгарт: J. B. Metzler.