Многоезичие

Многоезичието – или многоезичието – се отнася до способността да се говорят или разбират няколко (различни) езика (Duden 2018). „Тези разнообразни езици включват не само официални езици, но и регионални, малцинствени и жестови езици и дори езикови разновидности като диалекти“ (Riehl 2014, 9).

Понятие за изключителна неяснота

(Общият) термин „многоезичие“ свързва едновременно различни форми на усвояване на езика в онтогенезата на човека, както и употребата му в ежедневието, професионалния живот и институциите (вж. ibid., 9). Така в немскоезичния свят термините многоезичие и двуезичие, както и полиглот често се използват като синоними. Това говори за променливостта и не съвсем ясно определената дефиниция на термина (срв. Petersen 2014, 19). Терминът многоезичие се характеризира по-скоро със своята дефиниционна неопределеност, тъй като обхваща „безкраен брой нива на комуникативна компетентност“ (Hernig 2005, 163).

Като цяло многоезичието се идентифицира чрез четири дефиниционни критерия:

Вид на усвояването

Тук се говори за едновременно и последователно усвояване и съответно се прави разграничение. Фазите на живота (напр. детство или зряла възраст) играят решаваща роля (вж. Lüdi/Py 2017, 7; Riehl 2014, 11 f.).

Социални условия

Този дефиниционен критерий прави разлика между индивидуално, обществено и институционално многоезичие (вж. Riehl 2014, 12).

Компетентност

Често се използва определението за многоезичие на Оксаар (Oksaar 1980, 43), което се описва като ниво на компетентност: „Аз определям многоезичието функционално. То предполага, че в повечето ситуации многоезичният човек може лесно да превключва от един език на друг, когато е необходимо. Съотношението между езиците може да бъде доста различно – в единия, в зависимост от структурата на комуникативния акт, включително ситуациите и темите, може да се използва по-малко красноречив код, а в другия – по-красноречив код“ (Lüdi/Py 2017, 8).

Езикови констелации

Това се отнася до статута на участващите езици. Многоезичието се характеризира или с два (или повече) напълно развити културни езика с международен престиж, напр. немско-руски, или с език с регионален, комуникативен радиус, какъвто е случаят с диалекта (вж. Lüdi/ Py 2017, 6; Riehl 2014, 16 f.).

От мита за едноезичието

Многоезичието често се обявява за нещо уникално, докато монолингвалният хабитус изглежда институционално закотвен. И все пак във времената на глобализиращо се общество монолингвизмът е по-вероятно да бъде разглеждан като „рядкост“ (вж. Boschung/ Dietrich 2011, III; Riehl 2014, 9 f.). Натараджан дори говори за изобретяване на монолингвисти: „Вследствие на това и до днес е очевидно, че в контекста на многообразието се набляга на многоезичието и многоезичието, но в рамките на преобладаващото мислене все пак се признава на всеки човек само един език, че По този начин индивидът не се възприема като различно компетентен по отношение на няколко езика. По този начин многоезичният човек не разполага с възможности за идентификация, назоваване и описание“. (Ziese/ Gritschke 2016, 261).

Причините за многоезичието са предимно политически (напр. миграция), икономически или исторически. Прави се и разграничение между естествено и дидактически опосредствано многоезичие.

Литература

Boschung, Dietrich/ Riehl, Claudia M. (eds.) (2011): Historische Mehrsprachigkeit: Семинар на Центъра за древни средиземноморски култури (ZaKMiRa) и Центъра за езиково многообразие и многоезичие (ZSM) към Кьолнския университет, юли 2008 г. Аахен: Shaker.

Duden (2018 г.): Многоезичие | Правопис, значение, определение. https://www.duden.de/rechtschreibung/Mehrsprachigkeit [22.06.2018].

Херниг, Маркус (2005 г.): Немски език като чужд език. Въведение. Висбаден: VS.

Lüdi, Georges/ Py, Bernard (2017): Двуезични чрез миграция: въведение в изучаването на многоезичието на примера на две имигрантски групи в Ньошател (Швейцария). Тюбинген: Niemeyer.

Oksaar, Eis (1980): Multilingualism, Language Contact and Language Conflict (Многоезичие, езикови контакти и езикови конфликти). In: Nelde, Peter Hans (ed.): Sprachkontakt und Sprachkonflikt. Wiesbaden: Franz Steiner.

Petersen, Inger (2014 г.): Writing ability and multilingualism (Способност за писане и многоезичие). Berlin: De Gruyter.

Riehl, Claudia M. (2014): Multilingualism: An introduction (Многоезичие: въведение). Дармщат: WBG.

Ziese, Maren/ Gritschke, Caroline (2016): Geflüchtete und kulturelle Bildung (Гъвкаво и културно образование). Формати и концепции за едно ново поле на практиката. Bielefeld: Transcript.