Lingua franca

Терминът е съставен от латинското „lingua“ за „език“ или „език“ и „franca“, което може да се разбира или като „свободен“ или „отворен“, или, по отношение на първата проверена Lingua Franca, може да се преведе като „франконски“ (вж. Bußmann 2008, 408). В буквален смисъл тогава lingua franca трябва да се разбира като „свободен език“, който се използва като „език на посредничеството в многоезичните езикови общности“ (ibid.), при което терминът само описва езиковата му функция (вж. Meierkord и Knapp 2002, 10). По този начин Lingua francas функционират като свързващи или разговорни езици между двама или повече носители на езика, които не споделят общ първи език (вж. Mauranen 2018, 7).

Английски език

Английският език вероятно е най-значимият и най-разпространеният лингва франка на нашето време, но руският като всеобхватен лингва франка в бившите съветски държави и арабският като общ лингва франка на исляма също са примери за широко разпространени естествени езици, които функционират като лингва франка (срв. Bußmann 2008, 408). Като лингва франка обаче могат да се използват не само т.нар. световни езици, т.е. езиците, които се говорят от голям брой хора по света като първи, втори или чужд език; няма ограничения за това кои езици или диалекти могат да се използват като лингва франка. Това могат да бъдат и мъртви езици като латински или старогръцки (вж. Mauranen 2018, 7f.) или пък пиджин езици, които могат да се появят като лингва франка в „извънредни езикови ситуации“, когато няма общи езикови познания между участващите говорители (Bußmann 2008, 532). Съществуват и опити за разработване на специални изкуствени езици за глобално международно разбирателство, като например есперанто, най-известният от този вид, който още през XIX в. е замислен като „език за световна помощ“ със значително опростено произношение и граматика (Bußmann 2008, 157f.). Във функцията на лингва франка се прави разграничение между две определения: От една страна, „истинската лингва франка“ се определя като език за свързване/комуникация, когато никой от говорещите не говори този език като роден. От друга страна, терминът лингва франка включва и езикови ситуации между носители на езика и неносители на езика, като в този случай това се разбира като „асиметрична употреба“ (Ammon 2001, 34).

Критика

Следва критика на употребата на лингва франка, тъй като някои лингвисти постулират, че по този начин се губи културното наследство на естествените езици, защото лингва франка винаги представлява силно дедуцирана форма на оригиналния език (вж. Meierkord 2002, 109). Критикува се и фактът, че носителите на езика често имат различна компетентност в съответната лингва франка, което може да доведе до несъответствия в декодирането и разкодирането на съобщенията (срв. ibid., 112).

Историческо развитие

Както беше споменато в началото, обаче, lingua franca може да се преведе и като „франкски език“, който може да се проследи до „езика на „франките“ [като] най-стария доказан […] lingua franca“, който се е говорел през Средновековието по време на кръстоносните походи и е възникнал в резултат на „контакта на западноевропейските християни с турските и арабските мюсюлмани“ (Bußmann 2008, 408; Срв. Meierkord u. Knapp 2002, 9). На други места латинският език е посочен като първата междуконтинентална лингва франка по времето на Римската империя, която продължава и през Средновековието (срв. Schendl 2016, 124). От това следва, че лингва франка исторически е възникнала и се е използвала там, където е имало желание за търговия между различни племена или етнически групи (Meikerkord and Knapp 2002, 10). Освен това колониализмът от ХѴ в. нататък е допринесъл значително за разпространението и развитието на множество пиджин езици (вж. ibid.). По този начин немският език се разпространява и като лингва франка както чрез колониалната, така и чрез „регионалната експанзия на носителите на немски език“ в Европа и извън нея (Ammon 2001, 32). Особено в областта на науката немският език се счита за най-разпространения език за обмен и за публикации през XIX и XX в. (срв. ibid., 34). След световните войни немският език губи престижния си статут в световен мащаб и нуждата от общ лингва франка нараства поради нарастващия брой на международните организации, както и поради засилената международна търговия, туризъм, миграция и масмедии (Срв. Meierkord и Knapp 2002, 12). Това доведе до глобалното разрастване на английския език като най-разпространения международен лингва франка (вж. Jenkins 2018, 595).

Литература

Ammon, U. (2001): Немският език като лингва франка в Европа. В: Sociolinguistica 15, 32-41.

Bußmann, H. (ed.) (2008): Лексикон на езикознанието. 4th ed. Щутгарт: Alfred Kröner.

Jenkins, J. (2018). Бъдещето на английския език като лингва франка: The Future of English as a Lingua Franca. In: J. Jenkins, W. Baker and M. Dewey (eds.): The Routledge Handbook of English as a Lingua Franca (Наръчник на английския език като език франка). Oxon, New York, Routledge, 594-605.

Mauranen, A. (2018): Conceptualising ELF (Концептуализиране на ЕЛФ). In: J. Jenkins, W. Baker and M. Dewey (eds.): The Routledge Handbook of English as a Lingua Franca. Oxon, New York, Routledge, 7-24.

Meierkord, C. и K. Knapp (2002): Approaching lingua franca communication. In: ders. (Ed.): Lingua Franca Communicaiton. Франкфурт на М.: Lang, 9-28.

Meierkord, C. (2002): „Език, оголен“ или „лингвистична масала“? Култура в разговора на лингва франка. In: Ders. and K. Knapp (eds.): Lingua Franca Communication. Франкфурт на М.: Lang, 109-134.

Schendl, H. (2016): Историческа лингвистика и ELF. In: M. Pitzl and R. Osimk-Teasdale (eds.): English as a lingua franca: Prospectives and prospects. Бостън, Берлин: De Gruyter, 123, 128.