Културна памет

Асман и Асман определят културната памет от гледна точка на културологията като „традиция в нас, […] текстове, образи и ритуали, които са се утвърдили в поколенията, във векове, а в някои случаи дори в хилядолетия на повторение, и които формират нашето съзнание за време и история, нашата представа за себе си и за света“. (Assmann, J. 2006, 70)

Триадата на паметта

Този термин, който се използва предимно в дискурса за паметта в културологията, е част от концептуална триада, която според Алейда Асман описва коренно различни форми на паметта:

– индивидуална памет

– (социална) комуникативна памет

– културна памет (вж. Assmann, A. 2006, 13)

Форми на паметта

Докато индивидуалната памет на човека е изпълнена както с имплицитни, така и с експлицитни, т.е. автобиографични спомени, спомените се съхраняват и чрез взаимодействие с другите в колективната памет, т.е. в семейството, в социалната група или в обществото като цяло. Комуникативните, т.е. устните, традиции се предават от поколение на поколение.

Френският социолог Морис Халбвакс описва връзката между индивидуалната памет и обществото по следния начин: „През повечето време си спомням, защото другите ме подтикват да го направя, защото тяхната памет идва на помощ на моята, защото моята се опира на тяхната. Поне в тези случаи в паметта няма нищо загадъчно“ (Halbwachs 1966, 20 f.).

Въпреки това „нашите спомени са не само социално, но и културно <<вградени>>“ (Assmann, J. 2006, 69). Текстовете, образите, вещите, символите и обредите формират културната памет и са в основата на нашата културна идентичност. Носители на тези културни традиции са „външно[е] съхраняващите медии и културно[е] практики“ (Assmann, A. 2006, 19), които съхраняват езика, образите, гласовете и звуците. Защото „само местата за съхранение и медиите превръщат комуникативната памет в истинска културна памет“. (Reichwein 2018)

История и идентичност

Но как се определя какво помним и какво забравяме? Кръговете на AfD призовават за „180-градусов завой в политиката на паметта“ и маргинализират Холокоста като „птиче гнездо“. Така нареченият „култ към вината“ на германците се осъжда и по този начин културната памет все повече се поставя под въпрос.

Става ясно, че културната памет не е статична. Тя е подложена на динамика и промени, които трябва да бъдат обсъждани и договаряни в обществото като цяло. Защото „това, което се помни и което се забравя, до голяма степен се оформя, организира и реконструира“ (Reichwein 2018).

Литература

Асман, Алейда (2006 г.): Пространства на паметта. Форми и трансформации на културната памет. Трето издание. Beck: Мюнхен.

Assmann, Jan (2006 г.): Томас Ман и Египет. Мит и монотеизъм в романите за Йосиф. Beck: Мюнхен.

Халбвакс, Морис (1985): Паметта и нейните социални условия. Suhrkamp: Berlin.

Райхвайн, Марк (2018): „Паметта е нещо, което не може да се забрави: Защо нито една нация не може да живее без памет. https://www.welt.de/kultur/literarischewelt/article177671164/Nation-und-Erinnerung-So-funktioniert-das-kulturelle-Gedaechtnis.html [13.11.2018].