Култура

Определения на учените и определението на ЮНЕСКО

Съществуват многобройни, понякога много различни определения на понятието за култура, както се вижда от следното:

1. „Културата е колективното програмиране на съзнанието, което отличава членовете на една група или категория хора от друга“ (Хофстеде, 1991 г.), заявява културологът Герт Хофстеде.

2 Американският етнолог Клифърд Гиърц формулира следното определение: „Културата е начинът, по който хората общуват, предават и развиват своите знания за отношението към живота. Културата е моделът на създаване на смисъл, в рамките на който хората интерпретират своя опит и ръководят своите действия“. (Geertz 1973)

3. Александър Томас също се опитва да подходи към понятието за култура: „Културата е универсално явление. Всички хора живеят в определена култура и я развиват по-нататък. Културата структурира поле на действие, специфично за населението, като се започне от създадените и използвани предмети и се стигне до институциите, идеите и ценностите. Културата винаги се проявява в система от ориентации, характерни за дадена нация, общество, организация или група. Тази система за ориентация се формира от специфични символи (напр. език, жестове, мимики, облекло, ритуали за поздрав) и се предава в съответното общество, организация или група, т.е. предава се на следващото поколение. Системата за ориентация определя за всички членове тяхната принадлежност към обществото или групата и им позволява да се справят със собствената си среда. Културата оказва влияние върху възприемането, мисленето, ценностите и действията на всички членове на съответното общество. От една страна, специфичната за културата система за ориентация създава възможности и стимули за действие, но от друга страна, тя създава и условия за действие и поставя граници на действието.“ (Томас, 1996 г.)

4 Определението на Комисията на ЮНЕСКО гласи: „Културата може да се разглежда в най-широк смисъл като съвкупност от уникални духовни, материални, интелектуални и емоционални аспекти, които характеризират дадено общество или социална група. Това включва не само изкуството и литературата, но и начините на живот, основните човешки права, ценностните системи, традициите и вярванията.“ (Комисия на ЮНЕСКО, 1983 г., 121)

5. Tylor, Cassirer, Trompenpaars/Hampden-Turner, Hansen и Werlen също подхождат към определението от съвсем различни гледни точки: „(Културата е) в най-широк етнографски смисъл онова въплъщение на знанието, вярванията, изкуството, морала, правото, обичаите и всички други способности и навици, които човекът като член на обществото е придобил.“ (Tylor 2011)

6. „Взета като цяло, културата може да се опише като процес на постепенното самоосвобождаване на човека. Езикът, изкуството, религията и науката представляват отделни фази в този процес. Във всички тях човекът открива и доказва една нова сила – силата да конструира свой собствен, „идеален“ свят.“ (Cassirer 2007, 345)

7. Рибата открива нуждата си от вода едва когато вече не се намира в нея. Нашата собствена култура е като водата за рибата. Тя ни поддържа. Ние живеем и дишаме чрез нея. (Trompenaars/ Hampden-Turner 2012, 27)

8. Култура означава колективно унифицирано поведение. (…) Феноменът култура е съставен от три фактора – стандартизация, комуникация и колективност.“ (Hansen 2011, 29 u. 32)

9. „В социологическото разбиране културата се отнася до съвкупността от оценъчните и оценъчните начини на действие на членовете на едно общество, както и до техните резултати. ‚Културата‘ не трябва да се разбира нито чисто материално като съвкупност от артефакти, нито изключително в абстрактен смисъл като система от ценности, тъй като терминът предполага и двата аспекта.“ (Werlen 2008, 359)

Литература

Касирер, Е. (2007): Касиер, Е.: Опит за човек. Въведение във философията на културата. Второ издание. Хамбург.

Германска комисия за ЮНЕСКО (изд.) (1983): Световна конференция по културна политика. Окончателен доклад на международната конференция, организирана от ЮНЕСКО в Мексико Сити от 26 юли до 6 август 1982 г. В: Доклади от конференции на ЮНЕСКО, № 5. Мюнхен: Saur 1983, 121.

Хансен, К. П. (2011 г.): Култура и културология. 4th ed. Tübingen/ Basel.

Trompenaars, F./ Hampden-Turner, C. (2012): Riding the Waves of Culture (Вълните на културата). Разбиране на многообразието в глобалния бизнес. 3rd ed. Лондон/ Бостън.

Tylor, E. B. (2011 г.): Примитивна култура. In: Hansen, K. P. (ed.) (2011): Култура и културология. 4th ed. Tübingen: Базел, 29.

Werlen, B. (2008): Социална география. 3rd ed. Bern.