джендър

Терминът „джендър“ трябва първо да се разграничи от термина „пол“. Докато полът се отнася до „физико-биологичната разлика между мъжките и женските сексуални тела“ (Metzler Lexikon 2002, 357), джендърът се отнася до социалния пол: „Това, което определена социално-историческа общност възприема и тълкува като мъжко или женско, е резултат от интерпретативни атрибути“ (Metzler Lexikon 2002, 357).

Изследване на пола

По този начин концепцията за джендър не разглежда половата идентичност като вродена, а като социокултурна, исторически и времево обвързана конструкция в рамките на едно общество. Така наречените джендър изследвания изследват отношенията между половете в различните области на една култура. „Основното допускане е, че функциите, ролите и характеристиките, които съставляват мъжествеността и женствеността, не произтичат каузално от биологичните различия между мъжете и жените, а са социални конструкти и поради това са променливи. (Metzler Lexikon 2002, 141) Изследователският фокус се измества от изследвания на жените към изследвания на пола, така че „мъжествеността“ също е обект на изследване (вж. Metzler Lexikon 2002, 141-143).

Тъй като между езика и мисленето съществува много тясна връзка, според Кустерле може да се определи въздействието върху културния контекст и социалното съжителство (срв. Kusterle 2011, 66). Кустерле твърди, че промяната в езика води до променено възприемане на света. Ако жените са в неравностойно положение по отношение на езика, те изпитват и неравностойно положение в обществото (срв. Kusterle 2011, 80). „От друга страна, една променена, справедлива по отношение на пола езикова система води до променена, справедлива реалност“ (Kusterle 2011, 80).

Възможности на езика, основан на равнопоставеността между половете

От съществителното gender може да се изведе глаголът gendern, който обозначава равните права на жените и мъжете при използването на езика. Дивалд и Щайнхауер предлагат многобройни възможности за използване на равнопоставен спрямо половете език. Вероятно най-недвусмисленият вариант е обширното двойно назоваване, при което изрично се обръщаме и към двата пола. В този случай съставът може да бъде осъществен както в единствено, така и в множествено число чрез съюза и, съюза или или наклонена черта (напр. ученици).

По-ясна и по-икономична от езикова гледна точка форма на членуване е т.нар. икономичен правопис на двойните съществителни. То може да бъде изразено чрез наклонена черта (с дефис) (напр. лекар, служител, персонал), чрез тире I (напр. персонал) или чрез звездичка (напр. персонал). Последният начин се счита за по-съвременен, тъй като отговаря в по-голяма степен на актуалните дебати за транссексуалността и интерсексуалността. „Полът [вече] не се разбира като бинарна система“ (Duden 2017, 46), но се предлагат и възможни допълнителни категории.

Освен това заместващите форми и преформулировки могат да послужат на езика за равнопоставеност на половете. Примери за това са субстантивирани причастия или прилагателни имена в множествено число (напр. студенти), абстракт вместо лични имена (напр. Kollegium за колеги) или неутрални по отношение на пола изрази (напр. der Mensch, die Person). При използването на тези варианти лицата от женски пол не само се включват – както при родовия мъжки род, където формата за мъжки род се прилага и за смесена група – но и изрично се споменават (вж. Duden 2017).