Blackfacing

„Blackfacing“ означава да нарисуваш бял човек с черна боя, за да му придадеш вид на човек с различен цвят на кожата. Тази практика е широко разпространена в цяла Германия и се използва например в театрални постановки, карнавални шествия или коледарски групи. В допълнение към визуалната промяна, blackfacing има и политическо измерение, което предизвика интензивни дискусии през последните години (вж. Voss 2014, 103).

Колониална традиция
„Blackfacing / Blackface е театрален и развлекателен маскарад, който възниква в САЩ през XIX век, но се появява и в Европа в началото на европейското колониално управление.“ (Khabo Koepsell 2015, 48) В така наречените „минстрел-шоута“ белите актьори се гримират с черна боя или въглен и „изобразяват расистки стереотипи за чернокожото население. […] Черният цвят на кожата, в традицията на blackfacing, винаги е означавал примитивност и умствена ограниченост.“ (Khabo Koepsell 2015, 48) По този начин съвременният blackfacing използва расистки традиции и ги възпроизвежда.

Blackfacing в Германия

През последните години културните събития в Германия, в които е използван blackfacing, са обсъждани изключително критично. Например театралната постановка Ich bin nicht Rappaport (Аз не съм Рапапорт) на театър Schlosspark в Берлин на 5 януари 2012 г. или програмата на ZDF Wetten, dass…? през декември 2013 г., в която граждани на Аугсбург се преобличат като Джим Нопф и локомотивния машинист Лукас. Дори ако чернокожите в Германия не са пряко свързани с традицията на американските шоута и намерението на отговорните за гореспоменатите примери не може да се счита за расистко, чернокожите се основават на стереотипи и расистки идеи, които са формирани от колониалното минало.

Расизмът не зависи от намерението

Цветнокожите (напр. активисти на сдружението Bühnenwatsch) критикуват „властта на белите хора да определят расизма“ (Ganz 2012, 127) и посочват, че расизмът често е структурен и може да бъде извършен независимо от намеренията. Например Хилтън забелязва, че хората в публиката на тенис мачовете на Серена Уилямс се снимат в черно, като заявява: „Някои твърдят, че рисуването на лица по време на автомобилни състезания и други спортни и развлекателни събития е добронамерено и забавно за всички. За тези хора черногледството попада в категорията на безобидното и безобидно забавление. Друг прочит обаче е, че нито едно изпълнение на blackface не може да бъде неутрално по отношение на въздействието си върху чернокожите и миоритизираните етнически общности. Не може да се отрече, че чернокожите и малцинствените общности са чувствителни и следователно уязвими към представянето на „blackface“.“ (Hylton 2018, 11)