Моделът на хибридността описва междукултурен процес, при който се постига преориентиране на идентичността на индивида (вж. Gugenberger 2010, 68). Терминът „хибридност“ произлиза от латинската дума hybrida – „еднокръвен“ и предполага, че индивидите създават новоизградена и по този начин трета идентичност от своята идентичност на произход и идентичността на приемащото общество (вж. Gugenberger 2010, 68). Моделът на хибридността разглежда „говорещия като социален актьор“ (Gugenberger 2010, 68), който развива нови разновидности от преплитането на две култури и езици, които надхвърлят отхвърлянето или предпочитането на един език или култура (вж. Gugenberger 2010, 68).
Понятие: Хибридност според Bhabha
През 1994 г. Бхабха създава централно понятие за хибридност, основано на теорията на дискурса на Фуко (вж. Engel/Lewicki 2005, 1). Основата на тази концепция е, че нова идентичност може да се появи само в третото пространство между две култури (вж. Engel/Lewicki 2005, 1). „За Бхабха субектът е по-скоро възел и кръстопът на езиците, порядките, дискурсите и системите, които го пронизват, с всички свързани с тях възприятия, емоции и процеси на съзнанието. По този начин неговата метафора за „възловия субект“ превръща мултикултурализма от териториално понятие в личност“ (Engel/Lewicki 2005, 2).
История: История на термина хибридност
Терминът „хибридност“ се използва през 19 век в контекста на етническата хетерогенност и има негативна конотация. Същевременно понятието хибридност има положителна конотация (вж. Fludernik 2001, 12) и „функционира […] като ключово понятие за описание на културното разнообразие“ (Fludernik 2001, 12), което има прогресивен характер (вж. Fludernik 2001, 12). Решението на говорещия да използва хибридни езикови форми може да се разбира като съпротива срещу преобладаващите модели на асимилационна идеология и като сигнал за съществуващото езиково разнообразие на индивидите (вж. Gugenberger 2010, 70).
Прехвърляне към настоящия момент
В настоящето феноменът на хибридността се прилага извън колониалния контекст, например за изследване и описание на отворените концепции за идентичност на мигрантите. Използвайки примера на мюсюлманските мигранти в Германия и Европа, Фороутан/Шефер излагат тезата, че на индивидуално ниво се създават нови метанаративи за произход и идентичност, както и за културна принадлежност, веднага щом хората почувстват, че принадлежат към различни културни пространства (вж. Фороутан/Шефер 2009, 1 и сл.). От друга страна, критиците на теорията за хибридността твърдят, че миграционните процеси като цяло не водят до фрагментация на идентичността на субекта, поради което хибридизацията не може да се разбира като универсално явление (вж. Castro Varela 2015, 270 и сл.).
Разграничаване от хиперкултурността
За разлика от теорията за хиперкултурността, хибридната идентичност има ясен демаркационен характер. Биенфе описва това като социално „съпоставяне и постоянно променящ се, обединяващ момент на идентификация“ (Биенфе 2006, 93). По този начин процесът на „създаване“ на собствена култура в рамките на група от връстници е средство срещу бездомността (вж. Foroutan/Schäfer 2009, 1). Налице са процеси на дезинтеграция, тъй като пълната интеграция в страната на пристигане изглежда непостижима (вж. Foroutan/ Schäfer 2009, 1 и сл.).
Хибридните форми са изключително разнообразни по отношение на езиковия си израз. Незначителни лингвистични промени на фонетично и прозодично ниво например могат да бъдат постигнати със средствата на кодовото превключване. По същия начин хибридната разновидност може да включва появата на нов език (вж. Gugenberger 2010, 68 и сл.). Що се отнася до степента на хибридност, трябва да се отбележи, че ако голяма част от езиковите характеристики, например от езика на произход, са заменени с езика на приемащото общество, е налице ниска степен на хибридност. Въпреки това, щом се достигне приблизително средата между двата изходни езика, това е пространство без езикови граници, в което нито един от изходните езици не може да бъде определен като доминиращ. В този случай се достига до третото пространство (вж. Gugenberger 2010, 69). Създадените хибридни сортове могат да се предават от поколение на поколение, както и да съществуват само временно (вж. Gugenberger 2010, 68).
литература
Bienfait, Agathe (2006): Im Gehäuse der Zugehörigkeit. Wiesbaden: VS.
Castro Varela, Maria do Mar/ Dhawan, Nikita (2015): Postkoloniale Theorie – eine kritische Einführung. 2. Auf. Bielefeld: transcript.
Engel, Christine/ Roman Lewicki (2005): Konzepte von Interkulturalität. In: Engel, Christine/ Lewicki, Roman (Hrsg.): Interkulturalität. Slawistische Fallstudien. Bd. 12. Innsbruck: Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissenschaft: Slavica Aenipontana, 1–8.
Fludernik, Monika (2001): Hybridität. Theorie und Praxis. In: Polylog 8, 7–25.
Foroutan, Naika/ Schäfer, Isabel (2009): Hybride Identitäten – muslimische Migrantinnen und Migranten in Deutschland und Europa. https://www.bpb.de/apuz/32223/hybride-identitaeten- muslimische-migrantinnen-und-migranten-in-deutschland-und-europa?p=all [22.06.2018].
Gugenberger, Eva (2010): Das Konzept der Hybridität in der Migrationslinguistik. In: Ludwig, Ralph/ Schwarze, Sabine (Hrsg.): Sprache, Identität, Kultur. Bd. 8. Frankfurt am Main: Peter Lang, 67–92.