Толерантност

През последните години терминът „толерантност“ претърпя голяма промяна в значението си. В миналото той имаше по-скоро отрицателен смисъл.

Лутер

Мартин Лутер (1483-1546 г.) определя латинския термин tolerantia по негово време по следния начин: „Толерантността най-общо означава търпимост или зачитане на вярвания, действия или практики, които, от една страна, се смятат за неправилни и отклоняващи се от нормата, но от друга страна, не се отхвърлят напълно и не се ограничават.“

Технология

В техниката толерантността е дефинирана по следния начин: „Толерантността обозначава състоянието на дадена система, при което отклонението от нормалното състояние, причинено от смущаващо влияние, (все още) не налага или не води до контрарегулация или контрамерка. В по-тесен смисъл толерансът е отклонението на дадена величина от стандартното състояние или стандартната мярка, което просто все още не застрашава функцията на дадена система.“ (physics.cosmos-indirekt.de 2020)

Промяна в значението

В сравнение с тези определения днес терминът все повече се отъждествява с приемане. Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832 г.) пише: „Толерантността наистина трябва да бъде само временно отношение: тя трябва да води до приемане. Да търпиш означава да обиждаш.“ Промяната на значението към приемане, която е особено забележима в обществено-политическия живот, обаче крие и опасности. Това се отнася преди всичко до претендирането за толерантност в полза на собствените интереси (вж. Hastedt 2012, 8). В този контекст и в Германия редовно се наблюдават противоречия, например когато става въпрос за религиозни символи на обществени места (кръст, забрадка и др.). Къде започва и къде свършва толерантността? Какво точно означава толерантност, когато има противоречиви позиции – в личния живот на хората или в по-широкия политически контекст?

Парадокс

Дискусията за толерантността съдържа един присъщ парадокс. Например дискусията за етническото разнообразие задълбочава различията между националностите и етническите групи, въпреки че дискурсът всъщност иска да ги изравни. Според Насехи обаче културната уникалност всъщност излиза повече на преден план (вж. Насехи 2002, 175 и сл.).

Толерантността е амбивалентна и винаги трябва да се разглежда критично, защото в хода на толерантността не трябва да се пренебрегват престъпленията или нарушаването на човешките права. Могат ли да се толерират принудителните бракове, браковете с деца, изгарянето на вещици и вдовици, гениталното осакатяване в името на специфични културни характеристики? Можем ли изобщо да говорим тук за специфични форми на култура?

Литература

https://physik.cosmos-indirekt.de/Physik-Schule/Toleranz_(Technology) [18.02.2020].

Hastedt, Heiner (2012): Толерантност. Grundwissen Philosophie. Щутгарт: Reclam.

Nassehi, Armin (2002): The Paradox of Tolerance (Парадоксът на толерантността). В: Alfred Herrnhausen Society for International Dialogue (ed.): Tolerance. Признаване на идентичността на многообразието. Франкфурт на Майн.