Сфера на културата

Неологизмът „културна сфера“ е съставна част от термина „култура“ и геометричното „сфера на тялото“ и може да се проследи до Хердер. Хердер също така нарича този илюстративен модел „модел на сферата на културите“. Латинската дума cultura означава „грижа, отглеждане“ (вж. Metzler Lexikon 2007, 407). Думата „култура“ е използвана за първи път като научен термин през XVIII в. в разграничение от природата и обозначава „всякакъв вид човешко обучение, дейност и производство, които надхвърлят даденото от природата и създават нови артефакти, умения, значения и символи“ (Metzler Lexikon 2007, 407).

Цивилизация

Във Франция терминът „култура“ се използва като синоним на „цивилизация“ (вж. Metzler Lexikon 2007, 408), за да се опишат факти, човешки способности и постижения, които се основават на определена степен на образование, и за да се разграничат от варварството. В днешно време терминът се използва по подобен начин, така че културата се разбира в по-тесен смисъл като сценични изкуства, визуални изкуства, музика, театър, кино, литература или архитектура (kulturglossar.de 2019).

С течение на времето обаче значението на термина се разширява, така че в днешно време, според ежедневното, ненаучно разбиране, терминът култура означава характеристиките на хората и техните общи предци. Той означава „живият свят, в който се движим, който сме създали и постоянно пресъздаваме чрез съвместния си живот и в който обикновено се движим нерефлексивно (споделени ценности/възгледи)“ (kulturglossar.de 2019). Това включва, наред с други неща, обичаи, ценности, норми и езици.

Сферичният модел на културите

В своя сферичен модел на културите Хердер се опитва да „обхване всички човешки прояви на живот“ (Kohl 2013, 23). Той приема, че културите са самостоятелни, хомогенни системи, които имат център или център на тежестта като сфера. Центърът на тежестта може да бъде определен от етническата принадлежност или членството на даден народ и общия език. Сферичният модел на Хердер и неговата концепция за хомогенна, самодостатъчна култура могат да бъдат обяснени с идеята за националната държава, възникнала през XVIII в. и опитана да бъде радикално нормативно осъществена по време на националсоциализма (Welsch 2010, 8 и сл.) Тя обаче е критикувана от съвременните изследователи. Тя пренебрегва факта, че „етническо смесване“ (Kohl 2013, 24) може да се случи и че това винаги се е случвало чрез миграционни процеси. Примери в този контекст са преселението на народите и бягството на политически преследвани хора през XX и XXI век.

Субкултури и младежки култури

Освен това се критикува фактът, че според този възглед индивидът не може да се отклонява от своята култура, а трябва да се държи в съответствие със социалните ценности на тази култура. В този контекст определянето на социалните ценности на културата вече се оказва проблематично, тъй като дори в рамките на едно общество, определено като култура, може да има различия в нивото на образование, финансовото положение и политическата ориентация. Често в едно общество се развиват многобройни субкултури и младежки култури, които могат и да си съперничат. Пример за това са движенията на попърите и пънкарите през 80-те години на ХХ век.

Литература

Burgdorf, D./ Fasbender, C./ Moennighoff, B. (eds.) (2007): Metzler Lexikon Literatur. Термини и дефиниции. Трето издание. Stuttgart, Weimar: J. B. Metzler.

Welsch, W. (2010): Standbeine dürfen nicht zum Klumpfuß werden. Волфганг Велш в разговор за едно транскултурно ориентирано общество – и как музиката може да сближава хората. В: Musikforum. Отвъд границите. Пътища към транскултурни светове. Брой 1. януари-март.

Schönhuth, M. (n.d.): Das Kulturglossar. http://kulturglossar.de/html/k-begriffe.html#kulturbegriff_eng [03.12.2019].

Kohl, P. (2013): Преоценка и идентичност в транскултурното пространство. Разнопосочни рецепции на два градски квартала на Манхайм. Висбаден: Springer.