Сблъсъкът на цивилизациите

Терминът „Сблъсък на цивилизациите“ произлиза от статия на американския политолог и социолог Самюъл П. Хънтингтън. През 1993 г. статията с въпросително заглавие „Сблъсъкът на цивилизациите?“ излиза в списание Foreign Affairs. Три години по-късно излиза едноименният труд „Сблъсъкът на цивилизациите. The Reshaping of World Politics in the 21st Century), която впоследствие предизвиква противоречиви международни дебати. Хънтингтън е на мнение, че причината за бъдещите конфликти вече няма да бъде от идеологическо или икономическо естество, а ще се търси в сблъсъка на цивилизациите (вж. Caglar 1997).

8 Културни кръгове

Контекстът на идентификация се формира от културни кръгове или цивилизации, които Хънтингтън описва по следния начин: „определени както от общи обективни елементи като език, история, религия, обичаи, институции, така и от субективната идентификация на хората с тях“. (Huntington 1996, 28) Чрез изследвания на историци и етнолози Хънтингтън разделя света на осем културни области или цивилизации (вж. Huntington 1996, 28). Идентифицираните културни групи са: западна, конфуцианска, японска, индуистка, ислямска, славянско-православна, латиноамериканска и африканска (срв. Huntington 1996, 40).

Позовавайки се на факта, че културните различия са довели до най-продължителните и кървави конфликти в историята (срв. Metzinger 2000, 18), Хънтингтън представя основната си теза: „Националните държави ще останат най-мощните актьори на земното кълбо, но основните конфликти в световната политика ще се случват между нации и групировки от различни култури. Сблъсъкът на цивилизациите ще доминира в световната политика.“ (Хънтингтън, 1993, 1)

Според Хънтингтън оцеляването на Запада в този дефиниран многополюсен и мултикултурен световен ред зависи от това дали Америка отново ще осъзнае своята западна идентичност. От съществено значение е също така членовете на западните цивилизации да осъзнаят, че тяхната култура е уникална, но не и универсална (срв. Metzinger 2000, 18). Западът все още е една от най-силните културни групи, но силата му намалява в сравнение с други културни групи (срв. Huntington 1996, 28).

Световен ред и конфликти

Западът се бори с вътрешни проблеми като национални дефицити или нисък икономически растеж, поради което икономическата мощ се измества към Източна Азия (срв. Huntington 1996, 128). Балансът на културите се променя, индийската икономика е в начален стадий, а ислямският свят е враждебно настроен към Запада (срв. Huntington 1996, 118).

Хънтингтън подчертава тезите си, като казва, че модернизацията не е синоним на уестърнизация (срв. Huntington 1996, 113). Модернизацията на незападните държави се противопоставя на уестърнизацията, като поставя на преден план собствените им културни ценности (срв. Metzinger 2000, 17).

Бъдещият световен ред ще бъде оформен от различни тенденции на развитие, тъй като той е станал многополюсен и мултикултурен (срв. Metzinger 2000, 17). Линк противоречи на Хънтингтън, като заявява, че различията не трябва непременно да водят до войни. Въпреки това може да се очакват много конфликти (вж. Link 2001, 38).

Литература

Gazi, Caglar (1997): Митът за войната на цивилизациите. Западът срещу останалия свят. Мюнхен: Марино.

Хънтингтън, Самюъл Филипс (1996 г.): Сблъсъкът на цивилизациите. Преоформяне на световната политика през XXI век. Пето издание. Мюнхен/Виена: Europa.

Хънтингтън, Самюъл Филипс (1993 г.): In the Clash of Civilisations (В сблъсъка на цивилизациите). https://www.zeit.de/1993/33/im-kampf-der-kulturen [14.06.2018].

Линк, Вернер (2001 г.): Пренареждането на световната политика. Основни проблеми на глобалната политика на прага на XXI век. Трето издание. Мюнхен: Бек.

Метцингер, Удо М. (2000 г.): Дебатът за Хънтингтън. Дебатът за „сблъсъка на цивилизациите“ на Хънтингтън в журналистиката. Кьолн: SH.