Популизъм

Според Дуден популизмът (от лат. populus „народ“) е „популярна, често демагогска политика, характеризираща се с опортюнизъм, която цели да спечели благоразположението на масите (с оглед на изборите) чрез драматизиране на политическата ситуация“ (Дуден 2015, 1367). Отправя се призив към народа, който е отразен в самата дума (срв. Decker, 37). Терминът популизъм съдържа суфикс -мус, с което се цели преувеличение само по себе си и е насочено срещу компонентите на демократичната конституционна държава (срв. Wielenga/ Hartleb 2011, 11).

Характеристики на популизма

Популизмът произтича от волята на народа и по този начин легитимира неговата власт. Той претендира за истина за себе си, която е недемократична, както и ненаучна и не може да бъде подкрепена с факти. Докато тази истина се приема от индивида, тя се смята за абсолютна (вж. Stegemann 2017, 64).

Характеристиките на популизма са изброени по-долу:

популизмът е комбинация от „идеологически елементи, метафори, стилистични елементи, както и политическа практика“ (Lucardie 2011, 20). Освен това популистите имат „груб, директен, ако не и вулгарен стил и употреба на думите“ (ibid.).
според популистите народът е хомогенна, морално добродетелна общност без различия в интересите (срв. ibid.). Здравият разум, т.е. здравата логика на народа, е по-добър критерий за политически решения в сравнение с експертизата на елита (срв. ibid.). Според популистите елитът винаги е корумпиран, злонамерен, измамен и конспиративен (срв. ibid.).
Популистите се нуждаят от външни групи (най-вече имигранти), които да действат като козове на изкупителната жертва и срещу които могат да мобилизират хората, без да атакуват пряко елита. В същото време те обвиняват елита, че фаворизира тези малцинства пред собствения си народ (срв. ibid., 21). 4.
Според много изследователи популистите искат да заменят или допълнят непряката, парламентарната демокрация с пряка или плебисцитна демокрация. Освен това популистките движения се ръководят от харизматични лидерски фигури, които твърдят, че въплъщават волята на народа (вж. Decker 2011, 37; срв. ibid., 21).

Литература

Decker, Frank (2011): Демократичен популизъм и или популистка демокрация? Бележки върху една трудна връзка. In: Wielenga, F./ Hartleb, F. (eds.): Populism in Modern Democracy (Популизмът в съвременната демокрация). Нидерландия и Германия в сравнение. Мюнстер: Waxmann, 39-54.

Редакционна колегия Дуден (2015 г.): Duden – Универсален речник на немския език. Das umfassende Bedeutungswörterbuch der deutschen Gegenwartssprache. 8. изд. Berlin: Bibliographisches Institut.

Lucardie, Paul (2011 г.): Populism: conceptual-historical and theoretical remarks (Популизмът: концептуално-исторически и теоретични бележки). In: Wielenga, F./ Hartleb, F. (eds.): Populism in Modern Democracy (Популизмът в съвременната демокрация). A Comparison of the Netherlands and Germany (Сравнение на Нидерландия и Германия). Мюнстер/ Ню Йорк: Waxmann, 17-38.

Stegemann, Bernd (2017 г.): The spectre of populism (Призракът на популизма). Едно есе върху политическата драматургия. Берлин: Theater der Zeit.

Wielenga, Friso/ Hartleb, Florian (2011): Въведение. In: Wielenga, F./ Hartleb, F. (eds.): Populism in Modern Democracy (Популизмът в съвременната демокрация). Нидерландия и Германия в сравнение. Мюнстер/ Ню Йорк: Waxmann, 7-16.