Национализъм

Преди международни футболни мачове се изпълняват националните химни, безброй фенове пеят пламенно с пълно гърло, облечени в цветовете на своя отбор. Да се гордееш със собствената си страна – това само по себе си ли е национализъм? Или по-скоро израз на чист патриотизъм? Къде всъщност са границите и какво отличава национализма?

Определение

Дуден определя понятието национализъм като „политическа нагласа, при която величието и мощта на собствената държава се разглеждат като най-висши ценности по един преувеличен, нетолерантен начин“. (Duden 201, 673) Освен това той може да се използва за описание на стремежа за интегриране на политико-културни групи в обща национална държава (вж. Riescher 2005, 599).

Това ясно показва взаимовръзката между двата термина национализъм и нация, които са тясно свързани. Национализмът може да доведе до появата на национална държава или да допринесе за нейното формиране, докато национализмът, обратно, е идеология, която може да бъде използвана от представителите на националната държава или активно укрепвана политически. Възприемайки тази идея, философът Ърнест Гелнър твърди, че „национализмът […] е теория за политическата легитимност, според която етническите граници не трябва да се припокриват с политическите; по-специално, в рамките на една държава етническите граници не трябва да разделят управляващите от управляваните“. (Gellner 1995, 8 и сл.)

Германският историк Дитер Лангевише заостря това определение още повече: „Съответно национализмът е идеология, която легитимира разпадането и разрушаването на традиционния ред и иска да постави нещо ново на негово място – като претендира за тази новост, общество с егалитарен ценностен ред, конституирано като държава с колективен, т.е. също така егалитарен, суверен. Това е причината, поради която национализмът исторически е възникнал като идеология на освобождението.“ (Langewiesche 1994, 14)

Национализмът като продукт на модерните времена

Лангевише характеризира национализма като „творение на модерността“. (Langewiesche 1994, 5)

Появата на национализма е следствие от „модернизацията на обществото чрез индустриализацията“ (Ландгребе 2003, 16). Техническите нововъведения са били предпоставка определена културна група да се възприема като нация. Началото на това се поставя в средата на XVIII век (вж. Planert 2004, 11).

Велер добавя, че национализмът „трябва да се разбира като гениално социално изобретение, възникнало в отговор на революционни кризи в процеса на западната модернизация“. (Wehler 2011, 24) Нещо повече, все по-транснационалната политика във времената на глобализация предизвиква обратното развитие на засилващия се национализъм (срв. Lemke 2018, 214).

Приобщаващ срещу изключващ национализъм

Ришер очертава типология на национализма, която разграничава приобщаващ и изключителен национализъм (срв. Riescher 2005, 599). Тя описва приобщаващия национализъм като по-скоро умерено национално съзнание, сравнимо по интензивност с патриотизма, което има легитимиращ ефект чрез интеграцията на всички политико-културни групи (срв. ibid.).

За разлика от тях съществува изключителен национализъм: той „се характеризира с преувеличено чувство за ценност, което в сравнение с други държави или нации преувеличава собствените национални характеристики или ги смята за по-висши от другите. (ibid.) Произтичащото от това изискване за хомогенност в рамките на политическите граници води до изключване на други културни групи и до фундаментална съпротива срещу всичко чуждо (вж. ibid.).

Докато по този начин приобщаващият национализъм има обединяващ ефект и може да допринесе за формирането на национална държава, изключителният национализъм се характеризира с радикално отхвърляне на всички групи, които не принадлежат към собствената етническа група.

Разграничение от патриотизма и шовинизма

Едно семантично сходство свързва национализма с патриотизма. Тези два термина трябва да се разграничават един от друг, доколкото последният постулира „чувство за принадлежност към нацията, което е свързано и с гордост, но което не трябва да пренебрегва други нации“ (Jansen and Borggräfe 2007, 17). По този начин се елиминира обезценяването и отхвърлянето на други култури (вж. ibid.).

Шовинизмът може да се разглежда като крайна форма на национализма. Той се отнася до „агресивно преувеличен национализъм и произтичащата от него омраза към членовете на други националности“ (Дуден 2010, 249).

Характеристики на национализма

Какви са конкретните характеристики на национализма? Планерт назовава различни характеристики от културологична, политическа и социално-историческа гледна точка. От културологична гледна точка национализмът е система за групова интеграция, основаваща се на самогенериращо се, привидно трайно във времето културно ядро, което се характеризира с дистанциране от другите, с процеси на включване и изключване и с моделиране на специфични полови роли (вж. Planert 2004, 11). Легитимацията на тази система се основава на създаването на национални митове (срв. ibid.).

От политическа гледна точка национализмът се ограничава до определена област и предизвиква съответствие между нация и държава в тази област, чиято най-важна ценност е лоялността (срв. ibid.). Освен това съществува връзка между национализма и войната (срв. ibid.). Национализмът не се подчинява на съществуващите политически порядки и се характеризира също така с обещание за участие, както и с динамика на действие, която дава възможност да се мобилизират маси от хора (срв. ibid.).

От социално-историческа гледна точка националистическите идеи се развиват от определена, социално определяема класа на подкрепа със специфични интереси. Артикулирането на тези идеи води до пълзящо разпространение и постоянно присъствие на националните идеи в продължителен период от време (вж. ibid.). „За тази експанзия трябва да са налице минимум структурни предпоставки – като например общо комуникационно и икономическо пространство или всеобхватни институции.“ (Ibid.)

Литература

Duden (2010): Das Bedeutungswörterbuch. Том 10. 4-то издание. Berlin: Dudenverlag.

Gellner, Ernest (1995): Национализъм и модерност. Хамбург: Rotbuch.

Jansen, Christian/ Borggräfe, Henning (2007): Нация – националност – национализъм. Франкфурт на Майн: Campus.

Landgrebe, Alix (2003): „Ако Полша не съществуваше, щеше да се наложи да бъде измислена“. Развитието на полското национално съзнание в европейски контекст от 1830 до 80-те години на XIX век. Висбаден: Harrassowitz.

Langewiesche, Dieter (1994): Национализмът през XIX и XX век: между участието и агресията. Бон: Изследователски институт на фондация „Фридрих Еберт“.

Lemke, Christiane (2018): Международни отношения. Основни понятия, теории и проблемни области. Четвърто издание. Берлин/ Бостън: de Gruyter.

Planert, Ute (2004): Nation und Nationalismus in der deutschen Geschichte. In: Aus Politik und Zeitgeschichte 39.

Riescher, Giesela (2005 г.): Nationalism. In: Nohlen, Dieter/ Schultze, Rainer-Olaf (eds.): Lexikon der Politikwissenschaft. Vol. 2. N-Z. Теория, методи, термини. Мюнхен: Beck, 599.

Wehler, Hans-Ulrich (2011 г.): Национализъм. История, форми, последици. Четвърто издание. Мюнхен: Beck.