мултикултурен

Прилагателното мултикултурен идва от латински и се състои от префикса мулти „много“ и глаголната основа културен.

Терминът мултикултурност обаче трябва да се разграничава от мултикултурализъм. Първото означава описание на състояние, докато второто обозначава политическо движение и отношение към живота (вж. Beyersdörfer 2004, 43).

Мултикултурализмът е описателен термин, докато мултикултурализмът има нормативни последици (срв. Beyersdörfer 2004, 43). Според Минцел мултикултурализмът се отнася до социален факт: „А именно фактът, че няколко култури съжителстват в едно общество или държавно организирано общество/население“. (Mintzel 1997, 58).

Тук на преден план е феноменът мултикултурализъм: „Дали в мир или в конфликт, дали в съвместно съществуване или в интегрирана общност. Следователно мултикултурализмът обозначава социокултурна характеристика на едно общество, неговата многообразна културна диференциация, независимо от това на какво се основава тази мултикултуралност“. (Mintzel 1997, 58)

Форми на мултикултурни характеристики

В изследванията се разграничават четири модела на мултикултурни общества:

Асимилационният модел е модел, „който цели културната адаптация на малцинствените или имигрантските култури“ (Lüsebrink 2012, 20). Вариант на този модел е интеграционният модел, който също цели културна адаптация, но предполага по-дълга преходна фаза и предоставя на малцинствените култури специални права в областта на училището, политиката или религията (вж. Lüsebrink 2012, 18).

„Моделът на апартейда, станал реалност, както в Южна Африка преди 1995 г., в >Третия райх<, както и в множество колониални общества“, цели „строга сегрегация, изолация и често гетоизация на културните малцинства“ (Lüsebrink 2012, 21) . В тези общества преобладава йерархична структура, в която произходът се абсолютизира. Границите на реда са непроницаеми и само етническият ранг определя разпределението на социалните възможности (вж. Lüsebrink 2012, 18).

Полицентричният модел се „характеризира със съжителството на различни култури в рамките на едно общество, което по принцип е равнопоставено“ (Lüsebrink 2012, 21). Тези общества нямат нито културен център, нито пък има превъзхождащо мнозинство: „Това агрегатно състояние настъпва, когато историческата рамка на европейския универсализъм, националната държава като единица на мислене и действие, отстъпва и се осъществява транснационална мобилност до такава степен, че световното общество се превръща от абстракция в емпирична реалност.“ (Leggewie 1993, 50)

Литература

Бейерсдорфер, Франк (2004): Мултикултурно общество. Понятия, явления, правила на поведение. Мюнстер: LIT.

Leggewie, Claus (1993): Multi Kulti. Правила на играта за мултиетническата република. Ньордлинген: Червена книга.

Lüsebrink, Hans Jürgen (2012): Междукултурна комуникация. Взаимодействие, чуждо възприятие, културен трансфер. Трето издание. Щутгарт: J. B. Metzler.

Mintzel, Alf (1997): Multicultural Societies in Europe and North America (Мултикултурните общества в Европа и Северна Америка). Понятия, противоречия, анализи, изводи. Пасау: Rothe.