Миграция

Терминът миграция понастоящем присъства във всекидневния политически и социален живот. Често може да бъде открит в ежедневните вестници, в дебатите в Бундестага или в политическите разговори по обществените телевизии.

Класификация

В допълнение към популярната си научна употреба терминът може да се срещне и в различни области на науката, като социология, психология и биология. В еволюционните изследвания, област от биологията, терминът играе сбита роля. В еволюцията на хоминидите терминът миграция се използва за описание на миграцията на ранните хора (Homo sapiens) от Африка към различни региони на Земята (вж. Campbell/ Reece 2009, 981-988).

Социологията, от друга страна, показва по-широко понятие за миграция. Типични модни думи тук са например трудова, образователна, бежанска или брачна миграция, които обаче няма да бъдат обяснявани по-подробно тук (срв. Hahn 2012, 148; срв. Oltmer 2010, 16 f.).

Етимология

От етимологична гледна точка терминът идва от латински (лат. migratio), което означава емиграция или миграция (вж. Duden 2011). Произходът на този термин се основава на антични източници, с които са обозначавани възникващите човешки миграционни движения през късната античност. Може да се предположи, че причината за тези миграционни движения е политиката на военна експанзия на Римската империя, в резултат на която древни народи като вестготи, вандали или суеби се чувстват принудени да бягат и осъществяват големи миграции из Европа (срв. Burckhardt 2008, 119-122.).

В литературата могат да се открият много подобни определения на термина миграция. Едно от често срещаните определения е подходът на Шьонпфлуг, който дефинира понятието миграция по следния начин: „Под миграция […] се разбират всички миграционни явления на индивиди или групи от различни етнически групи, които служат за преместване на центъра на техния живот в различен в пространствено-социално-културно отношение контекст“ (Шьонпфлуг 2003, 328).

Пряка/непряка миграция

Хората могат да бъдат засегнати от миграцията пряко или косвено. В разговорния език те се наричат мигранти или мигрантки. В науката се прилага диференциран подход за обозначаване на тези хора. Предполагат се специфични ситуационни констелации, които се конкретизират въз основа на две характеристики (доброволност и постоянство). В резултат на това се обособяват четири различни миграционни групи със специфично значение.

Ако хората мигрират постоянно и доброволно в дадена страна, те се наричат имигранти. От друга страна, ако констелацията е временна и доброволна, те се наричат мигранти. Като кратък пример в този случай може да се посочи терминът „гастарбайтер“. Това са мигрантите, които имигрират във Федерална република Германия от 50-те години на миналия век насам предимно по икономически причини.

Ако, от друга страна, става въпрос за принудителна миграция поради война, екологични катастрофи или глад, говорим за бежанци. Ако хората се характеризират с принудителна и временна ситуация, те се наричат лица, търсещи убежище (вж. Schönpflug 2003, 328).

Припокриване на понятията

Освен това терминът показва силно припокриване и взаимодействие със сродна терминология. Важни термини в този случай са например бягство, диаспора или акултурация. Държавите, в които хората предпочитат да имигрират, се наричат имиграционни държави. Те могат да преследват както регулирана, така и по-малко регулирана имиграция. Като правило съществува регулирана миграция.

По този начин миграцията е обвързана с различни задачи и правила, създадени от политическите институции (парламенти, министерства). Получените в резултат на това насоки за пребиваване могат да включват например разпоредби относно събирането на семейства, определянето на продължителността на пребиваването или дори социалното осигуряване. В допълнение към тези изисквания към мигрантите, държавата носи отговорност за тези хора, когато им бъде предоставен достъп.

Това може да се изразява под формата на обучение, консултации, културни предложения или дори медицински грижи. Държавата се интересува от интеграцията на мигрантите в приемащото общество, за да гарантира дългосрочната интеграция на тези хора (вж. Schönpflug 2003, 331-333).

Стресори и дискриминация

В този процес на интеграция често възникват проблеми. От една страна, те могат да възникнат поради етническата принадлежност. Този проблем се проявява в дискриминация на мигрантите от страна на приемащото общество. От друга страна, миграцията като цяло оказва отрицателно въздействие върху психологическото благополучие на засегнатите. Възможните стресогенни фактори включват липсата на езикови умения в страната на емиграция, носталгията по дома и самотата, които са идентифицирани в проучване на Berry през 1991 г. (вж. Schönpflug 2003 331-333; Berry 1992).

История на миграцията в Германия

Миграцията често се представя в медийните формати, като телевизията и всекидневниците, като изключително и нередовно събитие. Според Мехерил обаче това трябва да се отрече. До 1890 г. Германия е била страна на емиграцията. Така например може да се регистрира трудова емиграция на хора от Вестфалия към Холандия, наред с емиграцията към Франция или Швейцария.

От друга страна, от 1949 г. нататък в следвоенна Германия се наблюдават първите мащабни имиграционни движения. Всяка година във Федерална република Германия имигрират повече от 250 000 души (вж. Mecheril 2007, 469 и сл.). Основната причина за тази миграционна вълна е бягството или експулсирането от Централна и Източна Европа на прогонените германци.

Чрез споразумение за набиране на персонал с държави като Италия, Гърция, Турция или Югославия Федерална република Германия успява да набере голям брой необходими гастарбайтери през 50-те и 60-те години на ХХ век, за да ускори допълнително икономическия подем. През 90-те години на ХХ в. последваха още мигранти, освен етнически германци от Източна Европа, също и военни бежанци от войните в Югославия (вж. Worbs/ Bund/ Kohls/ von Gostomski 2013, 30-33; вж. Alscher/ Obergfell/ Roos 2015, 21-36).

Литература

Alscher, Stefan/ Obergfell, Johannes/ Ross, Stefanie R. (2015): Миграционен профил на Западните Балкани. Причини, предизвикателства и решения. Работен документ 63. федерална служба за миграция и бежанци.

Berry, John (1992): Acculturation and adaptation in a new society (Акултурация и адаптация в новото общество). In: International Migration. Том 30, 1-69.

Burckhardt, Leonhard (2008 г.): Военна история на античността. Мюнхен: Бек.

Campbell, Neil A./ Reece, Jane B. (2003): Биология. 6-то издание. Хайделберг: Spektrum.

Duden (2011): Немски универсален речник. 7. изд. Mannheim: Bibliographisches Institut.

Hahn, Sylvia (2012): Исторически изследвания на миграцията. In: Bösch, Frank/ Epple, Angelika/ Gestrich, Andreas/ Marszolek, Inge/ Potthast, Barbara/ Rau, Susanne/ Röckelein, Hedwig/ Schwerhoff, Gerd/ Wagner-Hasel, Beate (eds.): Historische Einführungen. Том 11. 1. Франкфурт на Майн: Campus.

Mecheril, Paul (2007 г.): Миграция и интеграция. In: Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (eds.): Handbuch interkulturelle Kommunikation und Kompetenz, Grundbegriffe-Theorien-Anwendungsfelder. Ulm: Metzler, 469-479.

Oltmer, Jochen (2010 г.): Migration in the 19th and 20th centuries. In: Gall, Lothar (ed.): Enzyklopädie deutscher Geschichte. Мюнхен: Oldenbourg.

Schönpflug, Ute (2003 г.): Миграция и интеграция. In: Thomas, Alexander/ Kammhuber, Stefan/ Schroll-Machl, Sylvia (eds.): Handbuch interkulturelle Kommunikation und Kooperation. Държави, култури и междукултурна професионална дейност. Том 2, Гьотинген: Vandenhoeck & Ruprecht, 328-341.

Schroll-Machl, Sylvia (ed.): Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kooperation. Държави, култури и междукултурна професионална дейност. Том 2, Гьотинген: Vandenhoeck & Ruprecht, 328-339.

Worbs, Susanne/ Bund, Eva/ Kohls, Martin/ Gostomski, Christian B. von (2013): (Spät)Aussiedler in Deutschland. Анализ на актуални данни и резултати от изследвания. Изследователски доклад 20. федерална служба за миграция и бежанци.