Метакомуникация

Метакомуникацията е, когато човек комуникира за самата комуникация. С други думи, човек комуникира за комуникацията. Това може да се случи например под формата на коментар, по-подробно обяснение или също така невербално намигване с цел иронично отбелязване. (срв. Glück, с. 428) Тези форми на общуване вече са толкова интернализирани, че трудно могат да бъдат разграничени от нормалния ход на разговора и се характеризират с плавни преходи (срв. Nünning, с. 490). Тяхната цел е да подпомогнат процеса на разбиране и да открият причините за недоразуменията.

Комуникационен квадрат

Комуникационният квадрат на Фридеман Шулц фон Тун (наричан още четиристранен модел) предлага модел за анализ на комуникативните нарушения. Според този модел и изпращачът, и получателят могат да означават и разбират дадено съобщение по четири различни начина:  Като

– фактическа информация (данни, факти, обстоятелства)

– Саморазкриване (имплицитни или експлицитни изявления за чувства, ценности или характеристики)

– Относително (отношение към другия човек)

– Призив (указания за действие)

Метакомуникативен конфликт може да възникне, когато и двете страни не общуват на едно и също ниво. Например религиозно лице може да изтълкува като негативен релационен сигнал, ако друг, с намерение за саморазкриване, му разкрие атеистичната си позиция. И обратното, едно саморазкриване от страна на вярващия човек може да бъде разбрано привлекателно от другия. Чрез метакомуникативна рефлексия за това на кое ниво се намират двамата в момента, това недоразумение може да бъде разрешено.

По този начин метакомуникацията представлява експлицитен аналог на имплицитната метачувствителност.

Литература

Glück, Helmut/Rödel, Michael (2016): Metzler Lexikon Sprache. 5th ed. Stuttgart: Metzler.

Nünning, Ansgar (2008): Metzler Lexikon Literatur- und Kulturtheorie. Четвърто, актуализирано и разширено издание. Щутгарт: Metzler.

Комуникационен квадрат на Шулц фон Тун: https://www.schulz-von-thun.de/die-modelle/das-kommunikationsquadrat