Културно присвояване

Терминът „културно присвояване“ описва в най-широк смисъл приемането на културен аспект, който не принадлежи на собствената култура. Културната апроприация е особено интересна, защото основите на културните спорове се разкриват в претенциите за собственост и стратегиите на изключване (вж. Hahn 2011, 19). Поради това културното присвояване често се критикува като кражба или неуважение.

Изследователски аспекти

Културното присвояване се фокусира върху културната промяна (вж. Hahn 2011, 11f). Въпреки това възприемането на отделни елементи на дадена култура, като например дрехи, бижута или други подобни, не попада веднага под този термин. Само когато то се използва по пейоративен, враждебен или нерефлектиран начин, като по този начин се потиска или осмива съответната култура, се говори за културно присвояване (вж. Krieg 2019, 105). Понякога културното присвояване се приравнява и с кражбата и унищожаването на маргинализирани култури (Cuthbert 1998, 257).

Процесът на присвояване няма за цел хомогенизиране на културите (=една унифицирана култура) или фрагментиране на културите (=разпад на културите) (вж. Hahn 2011, 13). Целта е по-скоро да се възприеме собствената култура в нови, различни културни идеи. Затова в крайна сметка една нова култура може да възникне от аспектите на всички участващи влияния (вж. Hahn 2011, 13f).

Социална значимост

Културната апроприация обаче не протича хармонично и е противоречива тема, особено днес, която многократно намира място в медийното пространство. Така например един американски сайт съобщава за „11 знаменитости, които са обвинени в културно присвояване“ (Seventeen). Въпреки това ZEIT 2020 отбелязва, че става въпрос за нещо повече от това да бъдеш виновен. Дебатът е за „уязвимостта и желанието (…), за комплекса на културната идентификация с измерението на собствеността“ (ZEIT) и за „расистката структура на деконтекстуализацията на стереотипите“ (ZEIT). Тази негативна оценка е частично подкрепена от научните изследвания. Денис Кътбърт например през 1998 г. описва културното присвояване като кражба и показва унищожаването на културите на коренното население чрез насилствено културно присвояване (вж. Кътбърт 1998, 257). Дебора Криг казва, че „мотивацията, която стои зад формите на културно присвояване (…), вероятно е толкова разнородна [колкото] са и индивидите, които се занимават с тях“ (Krieg 2019, 111). Ето защо въпросът за мотивацията в частност винаги е предмет на спорове в дебата.

Литература

Кътбърт, Денис (1998): „Мотивацията на хората за работа е нещо, което не може да се каже, че не е наред: Beg, borrow or steal: The politics of cultural appropriation (Проси, вземи назаем или открадни). In: Postcolonial Studies, vol. 1 (2). Лондон, Routledge.

Hahn, Hans Peter (2011 г.): Антиномиите на културното присвояване: Въведение. In: Journal of Ethnology, vol. 136. Berlin, Dietrich Reimer Verlag.

Krieg, Deborah (2019): Всичко това е кражба. WTF is Cultural Appropriation, in: Bendersen, Eva et al. (eds.): Trigger Warning. Identitätspolitik zwischen Abwehr, Abschottung und Allianzen, Berlin, 2019 (pp.105-114), Verbrecher Verlag.

Седемнадесет: https://www.seventeen.com/celebrity/g22363821/cultural-appropriation-examples-celebrities/ (последно прегледано на 19.09.2020 г.).

Време: https://www.zeit.de/kultur/2020-05/kulturelle-aneignung-popkultur-stereotyp-imitation-postkolonialismus (последно видяно на 19.09.2020 г.).

Време: https://www.zeit.de/kultur/2020-05/kulturelle-aneignung-popkultur-stereotyp-imitation-postkolonialismus/seite-3 (последен преглед на 19.09.2020 г.).