Култура с нисък контекст

Контекстът се отнася до „обстоятелствата, при които се разбира дадено събитие, ситуация или идея“. (срв. Оксфордски речник 2018 г.) Думата произлиза от латински и означава „залепвам“ или „правя връзка“ (Kittler et al. 2005, 67). От нея произлиза и терминът „нискоконтекстна култура“. Той описва култура, чието разбиране обикновено изисква малко предварителна информация, за да се държи адекватно. С други думи, това е култура, в която лесно могат да се правят връзки между информацията. Културата с нисък контекст е тясно свързана с термина култура с висок контекст.

Предистория: Език и мисловни понятия

Понятието „нискоконтекстна култура“ е създадено от Едуард Хол. Той изхожда от езика като „канал за комуникация“ между хората и външния свят. Тъй като хората ежедневно възприемат голямо количество различна информация, те трябва да използват определени ментални системи, които са придобили в хода на детството си и в по-късен етап от живота си чрез родителския дом и околната среда. Това е важно, за да могат да възприемат, категоризират и интерпретират възможно най-бързо възможно най-много информация в ежедневните взаимодействия. Вече съществуващите знания винаги са свързани с нова информация. Вграждането във вече съществуващите знания трябва да се разбира като контекстуализация. В този контекст Хофстеде и Хофстеде говорят и за „софтуер на ума“ – ментална програма, която оформя собствените модели на мислене, чувства и действие (вж. Hofstede/ Hofstede 2005, 3).

Предаването на ментални концепции може да се опише и като код. Ако една култура има много характерен код, в който много неща трябва да бъдат интернализирани, за да се разбере контекстът, тя се нарича култура с висок контекст. Това включва например културите на Китай и Япония, тъй като само за разбирането и разпознаването на писмения език са необходими определени познания за историята и природата, както и за фонетиката на думите.

От друга страна, в културата с нисък контекст, каквато е тази на САЩ, Германия и Скандинавия, общуването е много по-ясно изразено (вж. Hall 1976, 91 и сл.). Езиците там са по-гъвкави и променливи по отношение на фонетиката, лексиката и синтаксиса и следователно са много по-адаптивни. Това улеснява разбирането и използването на този език и култура за целите на комуникацията от хора, които не са толкова добре развити в този език и култура. По този начин отговорността за успешното общуване се разпределя в по-голяма степен между отделните хора. В резултат на това обаче нискоконтекстните култури са и по-малко икономични, тъй като изразяването на нещата отнема повече време (вж. Hall 1976, 113 и сл.).

Културата като процес на подбор

В своя труд „Отвъд културата“ Хол казва: „Една от функциите на културата е да осигури силно селективен екран между човека и външния свят“. (Hall 1976, 85) Следователно за Хол културата е селекция на нещата, към които насочваме процесите на внимание, но които също така (съзнателно или несъзнателно) блокираме или игнорираме. Начинът, по който се насочват процесите на вниманието ни, зависи от предмета или дейността, ситуацията, статуса на човека в социалната система, миналия опит и общата култура (вж. Hall 1976, 87). Колкото по-важен е контекстът за разбирането на дадена култура, толкова по-висока е осъзнатостта на тези процеси на селективен избор.

Терминът „култура“ днес се използва предимно за социално култивиране и се отнася например до области като образованието, литературата и изкуството. Ако обаче културата се разглежда като ментален софтуер, тя включва в особена степен и менталните концепции за мислене, чувства и поведение (вж. Hofstede/ Хофстеде 2005, 3). Това включва например по-малки типични поведения като поздрави, хранителни навици или хигиенни норми, но също така и способността да се чувстват и изразяват различни емоции като срам, любов, радост, тъга и т.н. (вж. Hofstede/ Hofstede 2005, 4 f.).

Културата като колективен феномен

Според Хофстеде и Хофстеде четирите аспекта на символите, героите, ритуалите и ценностите са най-решаващи за определена култура. Те включват категории като нация, религия, пол, поколение и социална класа. Те се проявяват в ранна възраст и продължават да се възпроизвеждат от поколение на поколение (вж. Hofstede/ Hofstede 2005, 9 f.): „Културата винаги е колективен феномен, защото поне отчасти се споделя с хората, които живеят или са живели в една и съща социална среда, а не от нечии гени“.  (на немски: „Културата винаги е колективно явление, защото е поне частично споделена с хора, които живеят или са живели в рамките на една и съща социална среда, а не от гените на човека.“) (Hofstede/ Hofstede 2005, 4) По този начин културата зависи от външната среда, а не от наследствеността.

Разделението на Хол на култура с висок и нисък контекст е критикувано, особено напоследък. Критикуват се биполяризацията, прекаленото обобщаване и липсата на емпирични доказателства. Освен това концепцията се критикува от някои среди като остаряла, тъй като се намираме във все по-глобализирана и бързо променяща се епоха (вж. Kittler et al. 2005, 67).

Литература

Hall, Edward T. (1976): Отвъд културата. Ню Йорк: Anchor Books.

Хофстеде, Герт/ Хофстеде, Герт Ян (2005 г.): Култури и организации. Софтуер на ума: Междукултурното сътрудничество и значението му за оцеляването. Ню Йорк: Mc Graw-Hill.

Kittler, Markus G./ Rygl, David/ Mackinnon, Alex (2011): Отвъд културата или отвъд контрола? Преглед на използването на концепцията на Хол за висок/нисък контекст. In: International Journal of Cross Cultural Management 11 (1). Stirling/ Erlangen-Nürnberg, 67. http://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/1470595811398797?journalCode=ccma [28.06.2018].

Оксфордски речник. „Култура“. https://en.oxforddictionaries.com/definition/culture [25.06.2018].