Компетентност (междукултурна)

Терминът „компетентност“ произлиза от латинската дума competentia „способност“. Междукултурната компетентност (от лат. inter „между“) означава, че хора с различен културен произход успяват да общуват и да действат успешно заедно. Думата „култура“ произлиза от латинската дума cultura „лечение, грижа“ и в общоприетото разбиране включва всичко, което се култивира, т.е. влияе се от хората (вж. Pohl 2008, 9).

Междукултурна компетентност и среща

Междукултурната компетентност по същество означава справяне с непознати начини на мислене и поведение (срв. Pohl 2008, 9). Става дума за способността да се справяш адекватно с чужди култури и техните представители (срв. Lüsebrink 2012, 9). Барли заявява, че „само срещата с чуждото прави културата видима“ (Barley 1999, 9) и прави сравнение с човешката анатомия: „Нашата собствена култура е като собствения ни нос. Ние не го виждаме, защото е точно пред очите ни и сме свикнали да гледаме света директно през него“. (Barley 1999, 9)

Емпатия, умения, знания

Междукултурната компетентност е толкова многостранна, че не може да се разглежда като самостоятелна компетентност. Засягат се най-различни области на компетентност в общуването на вербално, невербално, а също и паравербално ниво – както и поведенческа компетентност и компетентност за разбиране. В обобщение, междукултурната компетентност включва три основни области: афективни, прагматични и когнитивни умения (вж. Lüsebrink 2012, 9). Според Болтен тя е „умение, което непрекъснато се развива и продуктивно взаимодейства с други, основни компетенции“ (Lüsebrink 2012, 10).

Нива на междукултурното обучение

Полин Клапейрон възприема подобен подход. Тя представя междукултурната компетентност като цел на междукултурното учене, при което междукултурното учене се осъществява на афективно ниво (самокомпетентност и повишаване на осведомеността), когнитивно ниво (фактическа компетентност и трансфер на знания), комуникативно ниво (социална компетентност и емпатия) и поведенческо ниво (компетентност за действие и практикуване на междукултурни умения) (вж. Flüchtlingsrat Schleswig Holstein 2004, 7 f.).

Подобно на Болтен, тя разбира междукултурната компетентност не като придобито и статично умение, а като процес на учене. В този контекст да бъдеш междукултурно компетентен означава, „че ние като личности сме развили способности да се свързваме и да общуваме с други хора в много различни ситуации, в различен социален и културен контекст, като същевременно сме наясно със собствените си ценности и културна вграденост“. (Съвет за бежанците в Шлезвиг-Холщайн, 2004 г., 9)

Литература

Barley, Nigel (1999): Sad Islanders. Като етнолог с английски език. Мюнхен: Klett.

Clapeyron, Pauline (2004): Междукултурна компетентност в социално-педагогическата работа. In: Flüchtlingsrat Schleswig-Holstein: Interkulturelle Kompetenz in der pädagogischen Praxis. Въведение. Брошура: http://www.forschungsnetzwerk.at/downloadpub/perspektive_interkulturelle_Kompetenz_equal.pdf [19.06.2018].

Gnahs, Dieter (2007): Kompetenzen – Erwerb, Erfassung, Instrumente. In: Германски институт за образование на възрастни (ed.): Studientexte für Erwachsenenbildung. Bielefeld: Bertelsmann.

Lüsebrink, Hans-Jürgen (2012 г.): Междукултурна комуникация. Взаимодействие, чуждо възприятие, културен трансфер. 3rd ed. Stuttgart: Carl Ernst Poeschel.

Pohl, Reinhard (2011): Intercultural competence. In: Pohl, Reinhard (ed.): Germany and the World. Кил: Magazin.

Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (2007): Handbuch interkulturelle Kommunikation und Kompetenz. Основни понятия – теории – области на приложение. Щутгарт: Carl Ernst Poeschel.