Гражданско общество
Терминът „гражданско общество“ се отнася до форма на обществото, която се характеризира с независими социално и политически ангажирани граждани (вж. Duden 2020). Това включва например дейност в клубове, сдружения и църкви или заемане на длъжности.
Гражданското общество е крайъгълният камък на живата демокрация. Гражданското общество обръща внимание на актуалните социални предизвикателства, на които според него не се обръща достатъчно внимание на политическо равнище. „Тъмната страна“ на гражданското общество също може да има антидемократичен ефект чрез изключване, нехуманно поведение и т.н. Отговорните граждани са от съществено значение за функциониращо и критично гражданско общество.
3 перспективи
Терминът може да се разглежда и от три гледни точки: нормативна, ориентирана към действието и ориентирана към действащите лица.
1 Нормативната перспектива тук означава гражданско общество, което се бори за по-добро бъдеще или за по-справедливо общество; тази перспектива може да се открие преди всичко в борбата срещу авторитарните или диктаторските системи.
2 От друга страна, перспективата, ориентирана към действието, се отнася до социалното взаимодействие в обществото. Например гражданското общество трябва да бъде ненасилствено, полезно и ориентирано към компромиси. Тази основна нагласа на гражданското общество се подкрепя от политически създадената правна рамка, като например правата на човека и основните права. По този начин тя е част от политическа култура, която споделя и представлява същите ценности.
3 В перспективата на гражданското общество, ориентирана към действащите лица, фокусът е върху лицата или организациите, които работят независимо извън семейните или корпоративните структури. Това се случва отделно от социални категории като пазар, държава и частна сфера в асоциации, неправителствени организации (НПО), кръгове, мрежи, федерации или подобни структури (вж. Bpb 2020).
Гражданско общество и хегемония
Понятието за гражданско общество, società civile, което често е нормативно натоварено, получава важен критично-аналитичен обрат от италианския марксистки интелектуалец Антонио Грамши (1891-1837): В едно социално-икономически разделено капиталистическо общество сферата на гражданското общество не е задължително да представлява убежище на демократичното и социалното участие, което е ясно отделено от икономиката и политиката, а може да функционира – както в революционния период в края на Първата световна война – като „здрава верига от крепости и каземати“ (Gramsci 1999, 874), която в сътрудничество с държавната власт стабилизира съществуващите отношения на господство и смекчава и отслабва еманципативните стремежи.
Гражданското общество, както и политическата сфера, не е неутрално пространство, а значимо, свързано с конфликтното възпроизводство на обществото като цяло и задължително оспорвано, в което социалните сили се борят за културна хегемония: Хегемонията, за разлика от политиката, основана на принуда, означава „власт, която се корени в убежденията на хората и не просто легитимира управлението абстрактно, а го вгражда в консенсуса на управляваните“ (Haug/Davidson 2004, 1-29). Според това разбиране решаващият фактор за истинската демократизация не е само формалното съществуване на гражданското общество, а неговата – хегемонна или контрахегемонна, съпротивителна – функция в обществото.
Литература
Федерална агенция за гражданско образование (2012 г.): Die verschiedenen Dimensionen der Zivilgesellschaft, онлайн на адрес: https://www.bpb.de/politik/grundfragen/deutsche-verhaeltnisse-eine-sozialkunde/138713/dimensionen (посетен на 18.09.2020 г.).
Грамши, Антонио (1999): Gefängnishefte. Том 4, Хамбург: Argument, стр. 874.
Хауг, Волфганг Фриц/ Дейвидсън, Аластър (2004 г.): Хегемония. В: Институт за критическа теория Inkrit (ред.): Historisch-kritisches Wörterbuch des Marxismus. Том 6/I. От хегемония към империализъм. Хамбург: Argument, сп. 1-29.