Чувствителност към езика

Терминът „езикова чувствителност“ описва чувствителната употреба на езика. За да се даде по-точно определение, е необходимо първо да се разгледат двата термина, които съставляват това определящо съединение.

Детерминантът език е, от една страна, важен инструмент на обществото, който прави възможно общуването. Нещо повече, според Лок той е „общата връзка на обществото“ (Лок 1690), която позволява на хората да се изразяват по всякакъв начин. Затова в ретроспективен план той е наричан и ключът към света (вж. енциклопедичното заглавие Language as the key to the world). За да определим свързаната с нея основна дума чувствителност, тук ще се позовем на едно общоприложимо определение, което описва този термин като чувствителен и/или чувствителен начин за справяне с нещо (вж. Spektrum 2000).

Така обобщена и конкретизирана, езиковата чувствителност определя чувствителното боравене с най-важните средства за комуникация на хората, за да се даде възможност за комуникация без недоразумения и без проблеми за всички участници. Това насочва вниманието към важността и необходимата осведоменост по този въпрос в днешната културно многообразна общност. Друго важно качество тук е конкретно насърчаваното осъзнаване на езика и целенасоченото внимание, насочено към него, който играе важна роля в много области на живота (напр. в училище).

Чувствителност към езика в училищния контекст

Особено в училище, където се предполага, че учениците усвояват учебното съдържание по предмета отчасти чрез самостоятелно четене на текстове, разбирането на езика е важна предпоставка за възможността да се разбере съдържанието, съдържащо се в тях, тъй като „[с]ъученето на речта и ученето на предмета […] са тясно преплетени“ (Isselbächer-Giese et al. 2018, 13). Особено в областта на математиката и природните науки езикът (техническият и образователният език) представлява голямо предизвикателство (вж. Trendel/ Roß 2018, 9 f.), поради което чувствителният и деликатен подход придобива особено значение в този контекст.

За да се осигурят равни възможности на учениците за добро представяне, чувствителното към езика преподаване като цяло е много важно. Това най-общо означава „различни концепции за преподаване, които съзнателно използват езика като средство за мислене и общуване“ (Woerfel/ Giesau 2018), като работят с взаимовръзката между езиковото и предметното обучение, разгледана от Isselbächer-Giese и всички (вж. Isselbächer-Giese et al. 2018). Целта на тази концепция е подобрено и опростено постигане на специфичната за предмета учебна цел чрез езиковата осведоменост и свързаното с нея подпомагане (срв. Woerfel/ Giesau 2018).

Според Лайзен трябва да се следват съответно следните принципи: Първият принцип е смяната на формите на представяне, която е „лингводидактически убедителна“ (Leisen 2019) и при която на учениците се предлагат няколко алтернативи за разбиране на съдържанието. Друго предимство на това е, че се създава и възможност те сами да се научат как да лингвизират съдържанието на предмета. Изчисляването на езиковите, но и на свързаните с предмета предизвикателства представлява вторият принцип, който показва, че изискванията в тази област са поставени „малко над индивидуалното езиково ниво“ (Leisen 2019), така че учащите винаги да бъдат насърчавани и да виждат стимул в постоянното изучаване на повече езици. Винаги трябва да се подхожда диференцирано, тъй като различните обучаеми се нуждаят от различна степен на езикова подкрепа. Това е и преходът към третия и последен принцип, който разглежда методическите средства като езикови помагала. Тези инструменти подпомагат учащите в конкретното „езиково управление на стандартни ситуации“ (Leisen 2019). Примерите включват писане на експеримент или правилно използване на технически термини (вж. Leisen 2019).

В заключение може да се каже, че разбирането на езика не трябва да се приема автоматично (от учащите), а трябва да се насърчава. Необходима е подкрепа за правилното разбиране на езика, която трябва да се пренесе не само в училище, но и във всички други области на живота, в които езикът играе роля. Като цяло на езиковата чувствителност (в училищния контекст) трябва да се отдава голямо значение, тъй като тази концепция може да се използва за подкрепа на индивидуалните езикови особености.

Литература

Isselbächer-Giese, Annette/ Witzmann, Cornelia/ Königs, Charlotte/ Besuch, Natascha (2018): Да станем чувствителни към езика, да преподаваме езикообразуващо – да мислим преподаването по различен начин. In: Trendel, Georg/ Roß, Joachim (eds.): SINUS.NRW: Насърчаване на разбирането – проектиране на учебни процеси. Преосмисляне на математиката и природните науки. Мюнстер: Waxmann, 13-31. https://www.schulentwicklung.nrw.de/sinus/upload/Phase05/Broschuere/SINUS_Gesamt.pdf [02.10.2019].

Leisen, Josef (2019): Принципи в преподаването на учебни предмети, съобразени с езиковите особености. http://www.sprachsensiblerfachunterricht.de/prinzipien [02.10.2019].

Лок, Джон (1690): Есе относно човешкото разбиране. Лондон: „Заключенията на Съвета на Европа“, сп.

Spectrum (2000): „Учението на Локк“ (2000): Чувствителност. https://www.spektrum.de/lexikon/psychologie/sensibilitaet/14089 [01.10.2019 г.].

Trendel, Georg/ Roß, Joachim (2018): Introduction (Въведение). In: ders. (ed.): SINUS.NRW: Насърчаване на разбирането – оформяне на процесите на учене. Преосмисляне на математиката и природните науки. Münster: Waxmann, 9-11. https://www.schulentwicklung.nrw.de/sinus/upload/Phase05/Broschuere/SINUS_Gesamt.pdf [02.10.2019].

Woerfel, Till/ Giesau, Marlis (2018). Езиково-чувствително преподаване. Кьолн: Mercator-Institut für Sprachförderung und Deutsch als Zweitsprache (Basiswissen sprachliche Bildung). https://www.mercator-institut-sprachfoerderung.de/de/themenportal/thema/%20sprachsensibler-unterricht/ [04.10.2019].