Хора

Дуден включва няколко основни и подкатегории под термина Volk. От XX в. насам Grimm’sche Wörterbuch дори наброява общо 15 основни значения и девет подзначения. В социологическия речник може да се открие следната позиция: „Общност от хора, свързани от общо историческо и културно наследство, живеещи заедно в рамките на определени държавни граници (Staatsvolk)“ (Reinhold 2017, 710).

За да се схванат обширните значения и конотации на думата, е необходимо да се разгледа историческият контекст.

Хората в хода на времето

Думата Volk, макар и да не е ясно засвидетелствана, но се посочва от повечето речници, произлиза от германското fulka „народ, народ на война“ (срв. Kluge 1963, 825; срв. Pfeifer 1989). Според речника на Грим най-старото значение е затворен отряд от воини (старославян. plŭkŭ „kriegsschar, kämpfende schar“) (срв. Grimm 1854-1961, 455). В допълнение към военния народен термин, който обозначава въоръжените войски, е съществувал и богословският термин Божи народ. Едва през XVII в., не на последно място в резултат на Френската революция, се появява терминът Staatsvolk, който се използва и до днес (срв. Retterrath 2016, 33).

До XIX в. се развива голямо разнообразие от употреби на думата. Общото между значенията обаче е, че те се отнасят или до абстрактна, въображаема или реална тълпа от хора, които са свързани помежду си от религия, традиция, език или специална цел и/или имат сходни характеристики.

Променливи конотации

„В съвременната политическа употреба думата Volk се използва рядко“, казва Йорн Ретерат в книгата си Was ist ein Volk? Историята също показва различни проявления на употребата на думата. Това вероятно се дължи на колебанията в конотациите в хода на историята. Докато през Средновековието думата Volk се е разбирала като „низша класа“ (обикновените хора) за разлика от благородниците и по този начин е имала предимно отрицателен оттенък, след Френската революция (1789 г.) и Американската декларация за независимост (1776 г.) тя се разбира като „съвкупност от всички граждани с равни права“ и следователно придобива положителен заряд. Вместо да се очертае границата в рамките на обществото, тя беше очертана около него (вж. Retterrath 2016).

Все още вездесъща във Ваймарската република, думата Volk се дисквалифицира като безпристрастен израз последно чрез опита за присвояване от националсоциалистите (срв. Retterrath 2016).

Може да се посочи, че историята на значението на думата е тясно свързана с политическото и историко-социалното развитие. По-нататък Клуге пише в своя етимологичен речник на немския език по този въпрос: „нейният емоционален тон зависи от отношението и настроението на говорещия“. (Kluge 1963, 825)

„Ние сме народът“?

Кристиан Бьотгер в книгата си „Етнос. Der Nebel um den Volksbegriff (Мъглата около понятието народ) въпроса дали все още съществува такова нещо като народ или народите са идеологически конструкции от миналото, които вече не би трябвало да имат място в нашия глобализиран свят. Това са въпроси, които в момента трябва да бъдат разгледани, с което той се позовава на политически и медийно репресираното понятие за народ.

Заслужава да се дискутира и съществуването на „чувството за нас“, основано на общност на произход и култура или народно съзнание във време, когато маргиналните политически гласове стават все по-силни поради имиграционната политика (вж. Böttger 2014).

Терминът нация често се използва като синоним.

Литература

Бьотгер, Кристиан (2014 г.): Етнос. Мъглата около понятието нация. Schnellnach: Линденбаум.

Duden, Онлайн издание: https://www.duden.de/rechtschreibung/Volk [20.06.2018].

Grimm, Jacob u. Wilhelm (1854-1961): Речник на немския език. http://www.woerterbuchnetz.de/DWB?lemma=volk [14.06.2018].

Kluge, Friedrich (1963): Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache (Етимологичен речник на немския език). 19-то издание. Berlin: de Gruyter.

Райнхолд, Герд (2017): Soziologie-Lexikon. Berlin/ Bosten: Oldenburg Wissenschaftsverlag.

Retterrath, Jörn (2016): „Какво е народът?“ (What is the People?): Volks- und Gemeinschaftskonzepte der politischen Mitte in Deutschland 1917-1924: Berlin: de Gruyter.