Хетерогенност

Терминът „хетерогенност“ не може да бъде ясно дефиниран. Wittig споменава синоними като Verschiedenartigkeit, Diversität, Andersartigkeit и Ungleichheit (вж. Wittig 2014, 14). В онлайн културния речник на Шьонхут хетерогенността трябва да се разбира като „израз на разнообразие“. Интересен изглежда подходът на Пренгел, който определя хетерогенността на три нива на значение, а именно като различие, променливост и неопределеност (вж. Prengel 2005, 21).

Хетерогенност срещу хомогенност

Хетерогенността може да се разглежда като противоположност на хомогенността. Когато нещо се описва като хомогенна единица, то се представя като „съставено от силно еднородни компоненти и цялостно цяло“ (Krossa 2018, 53).

Съществителното хетерогенност е производно на прилагателното хетерогенен, което води началото си от гръцката дума heterogenḗs, означаваща „от различен вид, род, различен граматичен род, различно съставен“ (DWDS 2018).

Социологически подход

Крос определя термина от социологическа гледна точка: „За разлика от подхода на хомогенността, тогава основното допускане е преди всичко, че мястото и пространството са все по-малко съвместими или дори вече изобщо не са съвместими“ (Krossa 2018, 67).

Налице е припокриване на социалното и пространственото,

– когато на едно географско място съществуват едновременно и паралелно подредени социални пространства, или

– когато едно социално пространство обхваща повече от едно място (вж. Krossa 2018, 67).

Krossa се позовава и на трудовете на полския теоретик на културата Зигмунт Бауман, който се занимава с „течната модерност“. Той също така пренася настоящето, в което вече няма да има никакви предварително определени модели, в своята концепция за обществото. Дистанцира го от традиционната рамка на националната държава и с помощта на метафората на течността възприема концепцията за различието като принцип. Той анализира настоящите модели на социални форми въз основа на факта, че един индивид може едновременно и променливо да се чувства принадлежащ към няколко социални групи. Кроса споменава теории, които са поставили на преден план индивида – индивидът обаче се развива в повърхностност. Това би могло да означава и че става все по-важно да се култивират много идентичности (вж. Krossa 2018, 73 и сл.).

Хомогенност и хетерогенност в равновесие?

Според Кроса изследванията на различията са успешни, когато се отнасят до микроравнищата, но стават проблематични, когато концепциите трябва да се теоретизират на макроравнище (срв. Krossa 2018, 68). Тя пише за еволюцията на съвместното съществуване на двата термина в съвременната социология: „Като цяло, разглеждането на съвременните тенденции в социологията показва, че фокусът върху баланса (или по-скоро: дисбаланса) между хомогенността и хетерогенността се измества към презумпцията, че проблемът за хетерогенността е по-важният, по-належащият днес.“ (Krossa 2018, 68)

Обяснявайки този феномен, тя казва: „Много автори сега преувеличават този аспект [на хомогенността], като обявяват хетерогенността за доминираща, ако не и за единствената релевантна характеристика на съвременното общество“ (Krossa 2018, 68). Вследствие на това тя заявява, наред с другото, че изследователите на темата за обществото поставят под въпрос самото понятие за общество и установяват, че то е заменено от това за различието (срв. Krossa 2018, 68).

Изследванията обаче водят и до опростяване, тъй като хомогенността и хетерогенността се разглеждат само като противоположности, но не се описват заедно. Това води до обрат – за да се избегне „прекалено многото“ хетерогенност, хомогенността се преекспонира. Това може да се види например в дебатите за имиграцията и миграцията.

„Хетерогенност“ се отнася до различието или разнообразието в рамките на дадена група или система. Ето няколко примера:

1. културна хетерогенност: град с много различни етнически групи, които говорят различни езици и имат различни културни традиции.
2. възрастова хетерогенност: училище с ученици на различна възраст – от начална до средна.
3. полова хетерогенност: работна среда, в която мъжете и жените работят в различни отдели или роли.
4. хетерогенност по отношение на способностите: клас с ученици, които имат различни способности, включително ученици със специални нужди или ученици с по-високи академични способности.
5. географска хетерогенност: Държава с различни региони, които имат различни географски, климатични и икономически условия.
6. езикова хетерогенност: Училище, в което някои ученици говорят език, различен от езика на преподаване.
7. религиозна хетерогенност: общност с членове с различни религиозни вярвания и практики.

Литература

Цифров речник на немския език (DWDS). https://www.dwds.de/wb/heterogen [19.06.18].

Krossa, Anne Sophie (2018): Обществото. Размисли върху едно основно понятие в социологията. Висбаден: Springer.

Prengel, Annedore (2005): Heterogeneity in Education – Review and Outlook (Хетерогенността в образованието – преглед и перспективи). In: Bräu, Karin/ Schwerdt, Ulrich (eds.): Heterogenität als Chance. Vom produktiven Umgang mit Gleichheit und Differenz in der Schule. Мюнстер: LIT, 19-35.

Schönhuth, Michael: kulturglossar.de. http://www.kulturglossar.de/html/h-begriffe.html [19.06.2018].

Wittig, Marietta-Titine Ve (2014): Хетерогенността – бреме или педагогическо предизвикателство? Изследване на типовете учители в държавните берлински професионални училища в професионалното направление „Бизнес и администрация“ във връзка със справянето с вариациите на учениците. Берлин.