хабитус

Латинският термин „хабитус“, който първоначално произлиза от старогръцката дума „héxis“ (ἕξις), обозначава постоянна поведенческа нагласа, която се отразява в отношението на индивида в смисъл на външен вид, както и на вътрешна нагласа. Тя обхваща цялата съвкупност от индивидуални поведенчески модели – от начина на говорене и жестовете до личните ценности и целия начин на живот. От гръцката древност до наши дни терминът е преживял различни вариации в значението си в контекста на реториката, философията и социологията (вж. Simonis 2013, 287).

Промени в значението на термина

В гръцката античност Аристотел въвежда по-специално термина héxis (ἕξις), с който разбира постоянна поведенческа нагласа на индивида, станала обичайна чрез опита и практиката (срв. Hügli 2013, 387). Според него héxis е способност или пораждащ принцип да се произвеждат бъдещи действия (срв. Krais 2014, 29). В контекста на римската доктрина за реториката хабитусът обозначава много специфичен начин на поведение и изразяване, за който се смята, че са необходими специфична поза, начин на говорене и умствена нагласа. През Ренесанса тези категории се допълват от определен стил на говорене, както и от подходящата височина на речта. (срв. Sominis 2013, 287-288).

Концепцията за хабитус при Норберт Елиас

В областта на социологията особено влияние оказват подходите на Норберт Елиас и Пиер Бурдийо. Социологът и философ на културата Норберт Елиас (1897-1990) приема, че съществуват силни взаимозависимости между моделите на мислене, чувства и поведение на индивида и социалните структури, които го заобикалят (срв. Volkmann 2013, 164). Така в „Процес на цивилизация“ (1939) той описва, че съответните обичаи и нрави трябва да се разглеждат във връзка със съответната култура, момент от време и социална позиция.

Поради тази зависимост Елиас също така винаги приписва отличителна функция на специфичните обичаи на дадена социална група. Придържането към определен етикет на масата, ритуалът за поздрав или разграничаването на частното от публичното служат за разграничаване от други социални групи. Тъй като обаче нисшите класи винаги се опитват да подражават на нравите на висшите класи, последните винаги трябва да усъвършенстват своите конвенции, което непрекъснато измества границата на това, което е социално приемливо в съответната група. Колкото по-големи стават социалните групи или държави, според Елиас, толкова по-различни стават и обичаите на отделните групи.

За Елиас този механизъм е не само външен, социален, но и психологически процес. Социалните обичаи и конвенции се интернализират в нашия социален хабитус чрез възпитанието и импринтирането на социалната среда, така че социалните правила и социалната принуда стават наша „втора природа“ (вж. Eichener 2013, 64). Това би довело до „особената стабилност на психичния апарат за самопринуда, която се очертава като решаваща черта в хабитуса на всяко „цивилизовано“ човешко същество“ (Elias 1976b, 320).

Следователно за Елиас социалният хабитус е самата психологизирана цивилизация, която може да варира в зависимост от културата, епохата и социалната класа.

Концепцията за хабитус при Пиер Бурдийо

Теорията на френския социолог Пиер Бурдийо (1930-2002 г.) обаче се свързва най-силно с концепцията за хабитуса. Подобно на Елиас (следвайки също така тезите на Марсел Мос или Ервин Панофски (вж. Krais 2014, 24)), Бурдийо обяснява хомогенното поведение на индивидите (вж. Schroer 2017, 326), които произхождат от сходни социални контексти, със съществуването на общ хабитус. Съответно индивидуалният хабитус не трябва да се разбира като израз на индивидуалната личност, а като основно детерминиран от социалните отношения. Бурдийо разбира хабитуса като „система от постоянни и преносими диспозиции“ (Бурдийо 2015, 98), които обхващат и структурират целия външен вид, вземането на решения, мисленето и поведението на човека, включително потребителското поведение, боравенето с предмети на изкуството, предпочитаното облекло, вкуса за жилище, политическата позиция, хранителните навици, ролите на пола, речевото поведение и в крайна сметка целия начин на живот.

В зависимост от обема и вида на капитала на индивида (икономически, социален, културен, символен капитал) той заема различна позиция в социалното пространство на обществото. По този начин принадлежността към дадена социална класа или среда се отразява не само в икономическия капитал, но и в тънките различия между индивидите, като вкус, начин на живот и хабитус. В това отношение хабитусът не е нищо друго освен „инкорпориран културен капитал на предишните поколения“ (Bourdieu 1987, 129) – или подобно на Елиас – интернализирана социализация. Така формирането на вкуса в крайна сметка е формиране на класов вкус, който се придобива като „генеративна граматика“ (вж. Чомски) чрез социализацията в семейството и училището (вж. Ibid.,143).

„Вкусът е в основата на всичко, което човек има […], като това, което той е за другите, на това, с което се класифицира и бива класифициран от другите“ (Ibid., 104).

Като заучен модел на поведение хабитусът е фундаментално стабилен и стеснява социалната практика на индивида (срв. Schroer 2017, 333). Въпреки това поведенческият модел на индивидите може да се промени в дългосрочен план (срв. Ibid., 318), ако позицията на индивида в социалното пространство се промени. Така от социологическа гледна точка хабитусът е връзката между свободата на индивида и ограниченията на социалните структури (срв. Schroer 2017, 317). И за Бурдийо хабитусът има функцията на разграничение (срв. Jurt 2013, 86), т.е. разграничаване на дадена социална група от другите, така че той е израз на социално различие и на класова борба, в която индивидите се опитват да запазят или подобрят позицията си.

Така хабитусът е едновременно продукт на социалната практика, както и средство за възпроизвеждане и проявление на тези практики, йерархии и в крайна сметка отношения на господство.

Хабитус и комуникация

Различията в хабитусите между индивидите могат да се наблюдават не само между социалните групи в рамките на една култура, но и между индивидите от различни култури. По отношение на процесите на комуникация става ясно, че обичайните поведенчески хоризонти на участниците определят комуникационните възможности. Когато се налага да общуват хора от различни култури, поколения или среди, лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като в смисъла на Бурдийо всеки хабитус върви ръка за ръка с разграничаване от други стилове на живот, размисълът върху собствените и чуждите поведенчески модели е необходим, за да се противодейства на произтичащото от това отношение на отхвърляне. Защото един принципно оценяващ и толерантен подход към другия е от основно значение за междукултурната комуникация.

Литература

Бурдийо, Пиер: Фините различия. Критика на силата на социалната преценка. Франкфурт на М.: Suhrkamp 1987.

Бурдийо, Пиер: Социалният смисъл. Критика на теоретичния разум. Франкфурт на Майн: Suhrkamp 2015.

Eichener, Volker u. Ralf Baumgart: Norbert Elias zur Einführung. Трето напълно преработено издание. Hamburg: Junius 2013.

Elias, Norbert: On the Process of Civilisation (За процеса на цивилизация). Социогенетични и психогенетични изследвания. Промени в поведението на светските висши класи на Запад. Франкфурт на М.: Suhrkamp 1976 (= 1).

Елиас, Норберт: За процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания. Трансформация на обществото и очертаване на теорията на цивилизацията. Франкфурт на М.: Suhrkamp 1976 (= 2).

В: Philosophielexikon. Лица и термини на западната философия от древността до наши дни. Под редакцията на Антон Хюгли и П. Любке. Reinbeck: Rowohlt 2013. p. 387.

Юрт, Джоузеф: Бурдийо, Пиер. In: Metzler Lexikon Literatur- und Kulturtheorie (Лексикон на литературата и културата). Подходи – Лица – Основни термини. Ed. by Ansgar Nünning. Пето актуализирано и разширено издание. Щутгарт: Metzler 2013, с. 85-87.

Крайс, Беате и Г. Гебауер: Habitus. Билефелд: Транскрипт 2014 г.

Шрьоер, Маркус: Социологически теории. От класиката до настоящето. Щутгарт: Вилхелм Фин 2017 (=UTB).

Симонис, Линда: Хабитус. In: Metzler Lexikon Literatur- und Kulturtheorie. Подходи – Лица – Основни термини. Ed. by Ansgar Nünning. Пето актуализирано и разширено издание. Щутгарт: Metzler 2013. стр. 287-288.

Фолкман, Лауренц: Елиас, Норберт. In: Metzler Lexikon Literatur- und Kulturtheorie (Лексикон на литературата и културата). Подходи – лица – основни термини. Ed. by Ansgar Nünning. Пето актуализирано и разширено издание. Щутгарт: Metzler 2013. стр. 164-165.