Усвояване на езика

Усвояването на езика – или езиковото развитие – се отнася до процеса на изучаване на нов език. В този процес се усвояват собствените правила на езика в областта на произношението, граматиката и лексиката (вж. Metzler Lexikon Sprache 2016, 639).

Усвояване на роден език/първи език

За да говорим „правилно“ даден език, не е необходимо да можем да назовем неговите правила. Достатъчно е той да може да бъде използван. Говорещите обикновено правят това автоматично, когато говорят на родния си език – наричан още първи език.

Когато малкото дете се научи да говори, то започва да усвоява езиците около себе си. Това се нарича неконтролирано усвояване на езика. На детето не се обясняват изрично правилата на езика, а то ги формира самостоятелно (вж. Metzler Lexikon Sprache 2016, 639 f.).

За да направи това, детето формира „ментална схема“ (Bickes/Pauli 2009, 34): То пренася вече известни правила върху други думи. Пример за това е миналото време, което се нарича още просто минало време. Глаголът в минало време може да се образува или слабо, например кажа – казах, или силно, например пея – пеех. Децата първо усвояват схемата за образуване на слаби форми като казах. Тази схема се пренася и върху други глаголи. По този начин се образуват свръхгенерализирани изречения като singen – ich singte, които продължават да се използват дори когато са поправени. Това показва колко здраво е закрепена мисловната схема в детето. След като са разбрали миналото време на силните глаголи, те използват граматически правилната форма (вж. Bickes/Pauli 2009, 34).

Двойно усвояване на първия език

Човек може да има не само един, но и няколко майчини езика. Ако едно дете изучава едновременно два или повече околни езика на възраст до три години, това се нарича двойно усвояване на първия език (вж. Bickes/Pauli 2009, 92).

Усвояване на втори език

Когато едно тригодишно или по-голямо дете изучава нов език, могат да се разграничат два вида усвояване на езика. Детето може да усвои новия език по същия начин, както първия език (езици).

В този случай усвояването е неконтролируемо. В този случай наученият език се използва ежедневно в ежедневието, защото е например националният език. Той не се усвоява в курс, а например в разговори между приятели, съученици или колеги. Този процес се нарича усвояване на втори език. (вж. Bickes/Pauli 2009, 92 и сл.).

Усвояване на чужд език

Алтернативно, говорещите могат да са запознати с правилата на даден език. Това се случва например, когато този език се изучава в училище или в курсове. Това се нарича контролирано усвояване на чужд език (вж. Metzler Lexikon Sprache 2016, 639).

При изучаването на чужд език се забелязва, че той обикновено не се изучава в ежедневните разговори. Вместо това разговорите се въвеждат чрез задачи. Уроците обикновено се провеждат на родния език на учениците, а не на чуждия език (вж. Bickes/Pauli 2009, 92 и сл.).

Усвояване на езика чрез потапяне

Не всяко чуждоезиково обучение следва един и същ модел. Имерсивното обучение се титулува и с термина „езикова баня“ (Stebler 2010, 21). Този термин се отнася до форма на чуждоезиково обучение, при която фокусът не е върху преподаването на собствените правила на езика. Вместо това на учениците се преподава съдържанието на други предмети, наред с други неща. Уроците се провеждат на чуждия език, който трябва да се изучава.

На потапящото преподаване се възлагат високи очаквания. То трябва да помогне на учениците да усъвършенстват чуждия език, но същевременно да насърчава и аспекти като междукултурното образование и сближаването (вж. Stebler 2010, 21 f.).

Литература

Andresen, Helga (2016): Усвояване на езика. In: Glück, Helmut/ Rödel, Michael (eds.): Metzler Lexikon Sprache. 5th ed. Stuttgart: J. B. Metzler, 639 f..

Bickes, Hans/ Pauli, Ute (2009): Усвояване на първи и втори език. Падерборн: Fink.

Stebler, Rita (2010): Контекст и състояние на изследванията. In: Stebler, Rita/ Maag Merki, Katharina (eds.): Zweisprachig lernen. Процеси и ефекти на един потапящ образователен курс в гимназията. Мюнстер: Waxmann, 13-23.