Трибализъм

Трибализмът принадлежи към областта на етносоциологията. Думата произлиза от латинската дума tribus „племе“ или от английската дума tribalism „племенно съзнание“ или tribe „племе“.

Трибализъм – чувство

Тя описва чувството за принадлежност към дадено племе и ориентирането към интересите на собственото племе по отношение на обществото, културата и политиката (вж. Duden 2017, 1118). За причина за трибализма се смята произволното очертаване на границите от европейските колониални сили, при което не са взети предвид етническият и историческият произход (срв. Lentz 1995, 118 и сл.). Трибализмът се отнася и до племенната политика в редица африкански държави. Множеството отделни племена и свързаните с тях интереси затрудняват изграждането на държава, а освен това често се наблюдават и етнически конфликти (вж. Brockhaus 2010, 7811). Причината за това са конкуриращите се племенни интереси (вж. Matthies 1971, 35). Добре познати теоретици на племенния въпрос са Джон Лонсдейл и Карола Ленц.

Думи като трибализъм и племе имат негативна конотация чрез употребата си. Ето защо в днешно време говорим за етнос или етническа група (вж. Mader 2000, 4; вж. Nnoli 1982, 103). Понякога трибализмът се използва само за изразяване на крайна форма на етническа принадлежност (срв. Mader 2000, 5).

Новият трибализъм

Философът Даниел Куин основава „новия трибализъм“. Той го използва, за да опише толерантна, егалитарна и кооперативна малка група от хора, която се различава от комунизма по малкия си размер. Той твърди, че това е доказана форма на общество от хилядолетия и е най-доброто, което хората могат да постигнат (вж. Quinn 1999, 29).

Днес трибализмът се използва и за целите на маркетинга от компаниите, които искат да създадат „усещане за нас“ и впоследствие по-силна привързаност към марката (срв. Wissert 2014, 87).

Литература

Brockhaus (2010 г.): Das Taschenlexikon in 24 Volumes. Gütersloh/ Munich: Brockhaus in wissenmedia.

Duden (2017): Die deutsche Rechtschreibung. 27th ed. Berlin: Bibliographisches Institut.

Lentz, Carola (1995): „Племенност“ и етническа принадлежност в Африка – преглед на изследванията. In: Leviathan. Vol. 23. h. 1. Baden-Baden: Nomos, 115-145.

Lonsdale, John (1993): State Power and Moral Order (Държавна власт и морален ред). Изобретяването на трибализма в Африка. In: The Overview. Том 3, 5-10.

Mader, Thomas (2000): Етносът и племенната принадлежност в Африка на юг от Сахара в тяхната социална и пространствена проблематика. Мюнхен: Грийн: „За да бъдем по-силни, трябва да се погрижим за това, за да бъдем по-силни.

Matthies, Volker (1971): Черна Африка. Политически конфликти и стратегии за развитие. Opladen: Leske.

Nnoli, Okwudiba (1982 г.): Tribalism or Ethnicity: Ideology versus Science (Племенна или етническа принадлежност: идеология срещу наука). В: Jestel, Rüdiger (ed.): Das Afrika der Afrikaner. Общество и култура в Африка. Франкфурт на Майн: Suhrkamp, 99-128.

Quinn, Daniel (1999): Отвъд цивилизацията. Следващото голямо приключение на човечеството. New York City: Broadway Books.

Wissert, Stefan (2014 г.): (Полу-) етномаркетинг: Маркетинг за хора с едностранен миграционен произход. Хамбург: Diplomica.