Терминът транскултурност е социално понятие в културологията, което първоначално се използва в латиноамериканските и англо-американските страни, но все повече си пробива път в европейския дискурс (вж. Lüsebrink 2012, 19). Произхождайки от латинското trans „над, отвъд“ и cultus „култивиран, обработен“, транскултурността описва явления и процеси на преминаване на културни граници, които могат да доведат до смекчаване или разтваряне на културните граници (срв. Richter 2011, 27).
Транскултурността според Велш
„Понятието транскултурност обозначава това променено състояние на културите и се опитва да извлече от него необходимите концептуални и нормативни последици“ (Welsch 1995, 42). Философът Волфганг Велш за първи път дефинира и въвежда понятието транскултурност за немскоезичния свят през 90-те години на ХХ век: „Нашите култури де факто отдавна са престанали да приемат формата на хомогенност и обособеност, а се характеризират със смесване и взаимопроникване до самата си същност. Наричам тази нова форма на културите транскултурна, защото тя надхвърля традиционното понятие за култура и естествено преминава традиционните културни граници. Концепцията за транскултурност има за цел да извади на светло тази променена културна конституция“ (Welsch 1997, 4). По този начин той за първи път установява културна концепция с мрежови характер в противовес на по-ранните монолитни подходи.
Вътрешна плурализация и пресичане на външни граници
За разлика от мултикултурализма и интеркултурализма терминът транскултуралност не описва нито „съжителството“, нито „съвместното съжителство“. По-скоро транскултурните процеси генерират нови качества на културата чрез взаимно влияние, които се проявяват в индивида под формата на плуралистични културни идентичности (вж. Otiz 1947, 97 f.). Често, но не задължително, транскултурните процеси развиват междукултурна до интегративна динамика (вж. Lüsebrink 2012, 20).
Транскултурността разбира културите по-скоро като дифузни, взаимно влияещи се и променящи се системи от правила, отколкото като статични, геополитически обособени порядки.
Литература
Отис, Фернандо (1947 г.): Социалният феномен „транскултурация“ и неговото значение. In: ders. (ред.): Кубински контрапункт. Тютюн и захар. Дърам/Лондон: Duke University Press, 97-103.
Lüsebrink, Hans-Jürgen (2012 г.): Междукултурна комуникация. Взаимодействие, чуждо възприятие, културен трансфер. Щутгарт: J. B. Metzler.
Richter, Nina (2011): Деца от третата култура. Транскултурни детски и младежки преживявания. Марбург: Tetum.
Велш, Волфганг (1995 г.): Транскултурност. За променящата се конституция на съвременните култури. В: Институт за чуждестранни културни връзки (изд.): Миграция и културни промени. Фокус на списанието за културен обмен. Vol. 1/45, Stuttgart, 39-44. http:// www.forum-interkultur.net/fileadmin/user_upload/pdf (2006).
Welsch, Wolfgang (1997): Die veränderte Verfassung heutiger Kulturen.