Толерантност към двусмислието

Междукултурната компетентност се класифицира в областта на социалната компетентност. Социалната компетентност дава възможност за адекватна изява в културната среда. Междукултурната компетентност също така насърчава способността за взаимодействие в некултурна среда. Едно лице се описва като „социално компетентно“, ако е в състояние да взаимодейства с лица от чужди култури. Това се постига, като хората са в състояние да възприемат възприятията и идеите на своите колеги. Собственото социално поведение трябва да се подлага на съмнение от гледна точка на чуждата култура и да се коригира, ако е необходимо. Собствените представи за ценности и норми не трябва да се изключват, а да се адаптират гъвкаво и в зависимост от ситуацията.

Културно местно и културно чуждо

Предпоставка за това е осъзнаването на съществуването на културноспецифични и некултурноспецифични модели на поведение, както и готовността за осмисляне и промяна на собствените ценности. Социалната и междукултурната компетентност обикновено се считат за обучаеми, при което се приема, че в ранната социализация се полагат основите, които имат решаващо влияние върху развитието на междукултурната компетентност. Следователно придобиването на междукултурна компетентност не се ограничава до специфични за страната знания, умения по чужд език, културни обичаи или модели на поведение. Междукултурната компетентност трябва да повишава чувствителността на хората да възприемат, осмислят и поставят под въпрос собствената си култура. За тази цел човек трябва да е разбрал своята култура и произтичащите от нея модели на действие (вж. Derboven/ Kumbruck 2005, 6 f.). Кюлман определя седем изисквания като основна предпоставка за постигане на междукултурна компетентност. На първо място той споменава толерантността към двусмислието (вж. Kühlmann 1995, 36).

Толерантност към двусмислието – какво е това?

За да се определи по-добре междукултурната компетентност, са разработени различни модели, повечето от които се основават на списъци с определени личностни характеристики. В повечето модели на междукултурна компетентност толерантността към двусмислието е посочена като съществен аспект (вж. Straub/ Weidemann/ Weidemann 2007, 42 f.).

Терминът ambiguity идва от латински и означава двусмисленост. Така толерантността към двусмислието описва умението да се разпознават двусмислието и противоречието и да се толерира несигурността, която може да възникне в резултат на това (вж. Derboven/ Kumbruck 2005, 6).

Културни очаквания

При междукултурните срещи винаги има нови ситуации, които противоречат на собствените културни очаквания. Тези несъответствия могат да поставят под голямо напрежение партньорите в общуването. Ролевата дистанция и емпатията могат да помогнат за възприемането и изразяването на тези ситуации (вж. Krappmann 1973, 150).

Взаимодействащите трябва първо „да се приспособят към взаимните си очаквания“ (Krappmann 1973, 151) и да договорят нови условия за взаимодействие. Вследствие на това потребностите на взаимодействащите вече не могат да бъдат напълно задоволени. В този процес „всички партньори във взаимодействието […] се опитват да запазят и представят във всяка ситуация идентичност, която държи на тяхната специфика“ (Krappmann 1973, 151).

Приемане на различията

Предпоставка за участие във взаимодействията е да се поддържа идентичността на индивидите и същевременно да се изразява разнообразието на очакванията. В основата си взаимодействието с други хора е свързано със задоволяване на емоционални потребности. За да задоволят поне някои от тези потребности, хората влизат във взаимодействия. Те трябва да приемат произтичащите от това различия и несъвместимости, тъй като те са неразделна част от всяко взаимоотношение (вж. Krappmann 1973, 151). В този контекст става пределно ясно, че „индивидът […] не може да избегне амбивалентността“ (Krappmann 1973, 152).

Според Крапман толерантността към амбивалентността е способността да се понасят противоречиви ролеви ангажименти и мотивационни структури еднакво както у самия себе си, така и у партньорите във взаимодействието (срв. Krappmann 1973, 155). По този начин толерантността към двусмислието отваря възможност за взаимодействие на индивида, особено в междукултурното пространство. Същевременно тя намалява тревожността, като дава на индивида да разбере, че може да поддържа баланс между различните норми и мотиви дори в „много противоречиви ситуации“ (Krappmann 1973, 155).

Формиране на идентичност

Следователно толерантността към двусмислието е не само важна компетентност в междукултурните срещи, но и важна за формирането на идентичността на индивида. В процеса на развитие на личната си идентичност индивидът многократно е принуден да „синтезира противоречиви идентификации“ (Krappmann 1973, 167). Защото без „нея [толерантността към двусмислието] не е мислима никаква идентичност на егото, тъй като то трябва да се артикулира, балансирайки между аспирираните очаквания и в рамките на обща символна система“ (Krappmann 1973, 167).

Всеки човек трябва да се примири с факта, че очакванията и потребностите невинаги съвпадат и че има разминавания между личния опит и общовалидните ценностни системи. Ако индивидът отрича или потиска тези двусмислици, той не може да развие идентичност и следователно не може да представи своята конкретна гледна точка във взаимодействията (вж. Krappmann 1973, 167).

Литература

Derboven, Wibke/ Kumbruck, Christel (2005): Interkulturelles Training Trainingsmanual zur Förderung unterkultureller Kompetenz in der Arbeit. Heidelberg: Springer Verlag.

Krappmann, Lothar (1973): Soziologische Dimension der Identität. Strukturelle Bedingungen für die Teilnahme an Interaktionsprozessen. 3. Auflage. Stuttgart: Klett.

Kühlmann, Torsten (1995): Mitarbeiterentsendung ins Ausland – Auswahl, Vorbereitung, Betreuung und Wiedereingliederung. Göttingen: Verlag für Angewandte Psychologie.

Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (Hrsg.) (2007): Handbuch interkultureller Kommunikation und Kompetenz. Grundbegriffe – Theorien – Anwendungsfelder. Stuttgart: J. B. Metzler.