Теориите на конспирацията се определят като действия, които предполагат, че други хора, например влиятелни политици или влиятелни предприемачи, тайно преследват зли намерения. Предполага се, че те планират нещо, което ще им даде предимство и ще навреди на всички останали хора. По този начин конспираторите са антидемократична група, която се противопоставя на мнозинството от населението и действа срещу него (вж. Appel и Mehretab, 2019). По този начин се създава образ на врага. Теоретиците на конспирацията се опитват да докажат теорията на конспирацията, като смесват факти и измислена информация. Въпреки това не съществуват доказуеми доказателства за теорията на конспирацията (вж. Schneider and Toyka-Seid, 2020).
Теории на конспирацията и идеологии на конспирацията
В литературата се прави разграничение между теориите на конспирацията и идеологиите на конспирацията. Теорията на конспирацията или също хипотезата на конспирацията предполагат, че конспирацията може да бъде проверена за емпирични твърдения, което позволява и корекции на самата нея. Ако въз основа на емпирично изследване, целящо да провери истинността на тази теория, се установи, че няма достатъчно доказателства в нейна подкрепа, тя се отхвърля (вж. Lpb). От друга страна, за идеология на конспирацията говорим, ако дадена теория на конспирацията продължава да се поддържа въпреки доказателствата за противното. Хората, които вярват в такива идеологии, се наричат още вярващи в конспирацията. „Подобно на тоталитарните политически идеологии, идеологиите на конспирацията също представляват абсолютна претенция за истина с ясно разпознаваем образ на врага.“ (Lpb)
Причини
Установени са три различни мотива за вярване в теории на конспирацията. Епистемичният мотив се среща предимно при сложни системи и явления. Теориите на конспирацията предлагат опростяване на сложните факти в разбираеми обяснения с проста схема „приятел-враг“. Пример за това е отричането на предизвиканото от човека изменение на климата. Това е изключително сложен научен феномен, който е обект на множество изследвания, но въпреки това не може да бъде напълно разбран. Отричането на промяната чрез предполагаемо прости обяснения намалява сложността, на която трябва да се противостои.
Вторият мотив е свързан с преодоляването на загубата на контрол и чувството за безсилие (екзистенциален мотив). Той привлича вниманието, когато хората чувстват, че нямат контрол върху живота си и се чувстват застрашени от външни опасности. Хората в такива ситуации са по-възприемчиви към теориите на конспирацията и са по-склонни да им вярват.
Третият мотив, социалният, е свързан с компенсиране на несигурността и чувството за изключване. Теориите на конспирацията служат да накарат хората да се чувстват по-добре и могат да осигурят идентификация на дадена група или човек (вж. Appel и Mehretab, 2019).
Теории на конспирацията през вековете
Теориите на конспирацията придобиват повишена популярност и внимание във времена на голяма несигурност и криза. Следователно те не са феномен, характерен единствено за постмодерността, а се появяват отново и отново в човешката история. Например през XIV в. с разпространението на чумата в Европа. Още тогава в лицето на съгражданите си евреи е намерен изкупителна жертва и е послужил образът на стар враг. Според тогавашните теории на конспирацията се е предполагало, че те са виновни за чумата и са били изправени пред преследване и репресии (вж. Appel and Mehretab, 2019). Друг пример е легендата за удар с нож в гърба. В нея като причина за поражението в Първата световна война се посочва предателството на демократичната левица, както и на комунистите и евреите срещу германския Вермахт. Легендата за „удара в гърба“ служи не само за укрепване на собственото самочувствие на Германия, но и за легитимиране на политиката на националсоциалистите (вж. Lpb). В днешно време се наблюдава засилена поява на различни теории на конспирацията. Знанието на експертите и авторитетите губи значение сред поддръжниците на конспиративните теории, а възприеманите истини формират основата за вземане на решения. въпреки това е важно да бъдем отворени към противоположни мнения в социалния дискурс. ако теориите се основават на факти и здрави основи, те не бива да бъдат отхвърляни с лека ръка като конспиративни разкази, а трябва да последва критичен дебат. В противен случай се стига до евентуално необосновано дискредитиране и вкарване в рамка на контрагента и се предотвратява социалният дискурс (вж. Douglas et al. 2019).
И след пандемията от корона се наблюдава повишено внимание към различни конспиративни теории и логики на конспирацията. Те варират от умишленото разрушаване на икономическата система до отричането на съществуването на вируси. Някои от теориите и твърденията си противоречат взаимно, но въпреки това набират популярност и неотдавна бяха предмет на обсъждане и на Федералната пресконференция (вж. Федералната пресконференция, 31.08.2020 г.).
Библиография
Schneider, Gerd and Toyka-Seid Christiane (2020): Das junge Politik-Lexikon von www.hanisauland.de, Bonn: Bundeszentrale für politische Bildung.
Landeszentrale für politische Bildung. www.lpb-bw.de/verschwoerungstheorien.
Appel and S. Mehretab (2019): „Политиката в България“ (2019). The Psychology of the Postfactual (Психология на постфактум): On Fake News, „Lügenpresse“, Clickbait & Co. конспиративни теории (стр. 117-126).
Douglas, Karen, Uscinski, Joseph, Sutton, Robbie M., Cichocka, Aleksandra, Nefes, Turkay, Ang, Chee Siang, Deravi, Farzin (2019): Understanding conspiracy theories (Разбиране на теориите на конспирацията). Advances in Political Psychology, 40 (S1). pp. 3-35.
Федералното правителство: www.bundesregierung.de/breg-de/suche/regierungspressekonferenz-vom-31-august-2020-1781420.