Табу

Терминът „табу“ произхожда от полинезийския език Тонга („тапу“ о. „та пу“) и е документиран по време на морските пътешествия на Джеймс Кук, след което терминът се утвърждава и в Европа. Първоначално полинезийският термин е имал религиозно-магически конотации (срв. Freud 2014, 635) и е можел да се отнася както за нещо свещено, недосегаемо, така и за нещо нечисто, забранено (срв. Ibid., 629). Въпреки че терминът произхожда от културното пространство на Полинезия, той е междукултурен феномен, който може да се открие и във всяка друга култура (срв. Wundt 1926).

Междукултурен феномен

В днешния език табуто е дълбоко интернализирана в обществото забрана, която като неписан и отчасти несъзнателен закон изисква определено бездействие или мълчание от членовете на дадена културна група (вж. „изследване на табуто“). Този междукултурен феномен на социалните табута е изучаван от Джеймс Г. Фрейзър (1854-1941), наред с други, и е намерил своето място в научния дискурс най-късно след написването на „Тотем и табу“ от виенския психоаналитик Зигмунд Фройд (1856-1939). Докато Фрейзър е първият, който описва табуто като междукултурен феномен, служещ за утвърждаване на системата на социален ред, Фройд по същия начин разглежда табуто като индивидуален психологически феномен (вж. Emrich 2015, 13), който служи за потискане на определени желания. „Основата на табуто[то] е забранено действие, към което има силна склонност в несъзнаваното“ (Фройд 2014, с. 641), което би обяснило и принципно амбивалентното отношение към табуто, обхващащо както страхопочитание, така и отвращение (срв. пак там, 636). Междувременно табуто се е превърнало в обект на различни дисциплини като психология, социология, етнология, религиозни изследвания, културология или лингвистика.

Видове табута

Съществуват различни видове табута, като например религиозни табута, табута, свързани с пола, или табута, свързани с учтивостта. Освен това могат да се разграничат табута, които са насочени към действия, комуникация и определени понятия, предмети, места, мисли или дори емоции (вж. Balle). Ако табуто се отнася до конкретен обект или лице, трябва да се спомене, че не самият обект на табуто се счита за забранен, а по-скоро определено действие или отношение, насочено към него (срв. Шолц), а именно докосване, гледане, назоваване или мислене за обекта на табуто по някакъв начин.

Често табуирани теми са например смъртта, болестите, екскрементите и някои телесни функции, менструацията, гениталиите, сексуалността като цяло или на отделни групи, като възрастни хора или хора с увреждания, зависимостите, както и говоренето за неудовлетвореност от отредената полова роля (ролята на майка/настойник), психологически проблеми или негативни емоции като цяло. Често забранени от табутата са и кръвосмешението, канибализмът, яденето на определени животни или продукти, конкретни политически дебати или обвинения в „забрана на речта“ срещу участници в политически коректни дискусии*.

Табута срещу забрани

Въпреки че табуто обозначава нещо забранено, то обикновено се разграничава от конвенционалната забрана. Докато обикновената забрана се преподава изрично, табуто се интернализира имплицитно в ранното детство в съответствие със социализацията в рамките на дадена култура. По подобен начин нарушенията на табутата не се наказват по същия начин като нарушенията на забраните, но често предизвикват реакции като срам или отвращение (вж. Reimann 1989, 421) и са социално санкционирани (вж. Kraft 2004, 9-15). Докато за забраните може да се говори или дори да се обсъждат, „[табутата] всъщност забраняват самите себе си. […] Забраните табу нямат никакво оправдание […]; неразбираеми за нас, те изглеждат очевидни за онези, които са под тяхно управление“ (Фройд 2014, 629). По този начин може да се забележи също, че дори дискурсът върху съществуващо табу е табуиран (срв. Balle). И „[н]ай-странното вероятно е, че този, който е успял да престъпи такова табу, сам има характера на забраненото […]“ (Фройд 2014, 632). Това съпоставяне на табу и забрана обаче трябва да се разбира не толкова като строга дихотомия, колкото като континуум между два полюса (срв. Schröder 2003, 310).

Функции и нарушения на табуто

Социалните табута ограничават възможностите за действие на индивидите, следователно са репресивни, от една страна, и могат да допринесат за консолидиране на политическите условия или за предотвратяване на дискурси. Тъй като табутата имат функцията да поддържат социалния ред (срв. Betz 1978, 144), те могат да бъдат и облекчаващи, защитни или дори формиращи идентичността на индивида (срв. Base 2007). Те имат „социалната функция да регулират поведението, да установяват граници, да признават авторитети, напр. да осигуряват имуществени и властови отношения и определени социални порядки“ (Reimann 1989, 421).

Следователно нарушаването на едно табу застрашава, така да се каже, и цялата социална група, в която табуто се прилага (срв. Freud 2014, 616). Следователно, за да се избегне нарушаването на табу, могат да се наблюдават различни вербални и невербални стратегии за справяне (вж. Schröder 2003, 311). Например „евфемизмите са идеална процедура, когато става въпрос за спазване на табуто, без да се отричат собствените потребности от разговор“ (Reuter 2009, 19). В зависимост от културния контекст може да се наблюдава и различен езиков подход към табуизираните докосвания.

Табута в междукултурната комуникация

За контакта с друга културна група е особено важно да се осъзнаят потенциалните конфликтни теми и да се намери уважителен начин за справяне с тях (вж. „изследване на табутата“). Знанието за това за какво не трябва да се говори или как не трябва да се държим също е съществена част от културните конвенции. Тъй като табутата са се развили исторически и постоянно се променят, те са и силно относителни към съответния културен контекст (вж. Kraft 2004, 9-15). По този начин съществуват различни табута, които се прилагат само в определени културни кръгове. И тъй като те не са изрично посочени, съществува опасност от непреднамерено нарушаване на табуто. По същия начин обаче има табута, които се появяват по сходен начин в различните култури, като например табуто върху кръвосмешението. Специфични за културата обаче са не само областите на табутата, но и степента на табуиране, както и съответните стратегии за справяне (вж. Danninger 1982, 237). „Езиковите познания за възможните стратегии за заобикаляне [както и] толерантността към явленията табу“ (Schröder 2003, 314) следователно са от основно значение за успешната междукултурна комуникация.

Литература

Balle, Christel: Taboo Concept. https://www.kuwi.europa-uni.de/de/lehrstuhl/ehemalige_professoren/sw2/forschung/tabu/tabubegriff/index.html (14.09.2020).

Базе, Герхард: Über Tabus und Tabuisierungen. In: Taboos und Grenzen der Ethik (Табута и граници на етиката). Ed. by Michael Fischer and R. Kacianka. Frankfurt a. M.: Peter Lang 2007 (= Ethik transdisziplinär 7). S. 13-30.

Betz, Werner: Taboo. Думи и промяна. In: Meyers Enzyklopädisches Lexikon. 9th ed. Изд. от библиогр. Institut. Манхайм: Bibliographisches Institut 1978 (= том 23). S. 141-144.

Данингер, Елизабет: Области на табу и евфемизми. В: Теория на езика и приложна лингвистика. Festschrift für Alfred Wollmann zum 60. Geburtstag. Ed. by Werner Welte. Tübingen: Narr 1982. pp. 237-251.

Емрих, Матиас: Въведение. Култура на табуто. В: Текстове и табу. За културата на забраната и трансгресията от късната античност до наши дни. Под редакцията на Александър Дингелдайн и М. Емрих. Bielefeld: Transcirpt 2015 (= Mainzer Historische Kulturwissenschaften 21). S. 7-18.

Фройд, Зигмунд: Тотем и табу. In: Събрани съчинения. Кьолн: Анаконда 2014. с. 607-758.

Крафт, Хартмут: Табу. Магията и социалната реалност. Дюселдорф: Walter 2004 г. Вж.

Рейман, Хорст: Табу. In: Staatslexikon: „Табу“ – книга, в която се разглеждат всички въпроси, свързани с табуто. Право – икономика – общество в 5 тома. Изд. от Дружество Гьорес. Седмо напълно преработено издание. Фрайбург: Хердер 1989 (= том 5). S. 420-421.

Ройтер, Урсула: Език и табу. Интерпретация върху френските и италианските евфемизми. Тюбинген: Max Niemeyer Verlag 2009 (= Beihefte zur Zeitschrift für Romanische Philologie 346).

Scholz, Alexander: Handout for the lecture: Tabu – Ein ethnophänomenologischer Deutungsansatz. https://www.kuwi.europa-uni.de/de/lehrstuhl/ehemalige_professoren/sw2/forschung/tabu/weterfuehrende_informationei/alexander_scholz/index.html (14.09.2020).

Schröder, Hartmut: Taboo. In: Handbook of Intercultural German Studies (Наръчник по междукултурни германистични изследвания). Ed. by Alois Wierlacher and A. Bogner (Състав. и изд.). Stuttgart: Metzler 2003. pp. 307-315.

Изследване на табуто. https://www.kuwi.europa-uni.de/de/lehrstuhl/ehemalige_professoren/sw2/forschung/tabu/index.html (14.09.2020 г.).

Wundt, Wilhelm: Völkerpsychologie. Изследване на законите на развитието на езика, мита и обичая. Четвърти том. Четвърто издание. Лайпциг: Scientia Verlag 1926 г.