Терминът субкултура идва от латински и означава нещо като „субкултура“. В речника по социология може да се намери следното определение на термина: „Под субкултура се разбира самостоятелна социална субкултура, която се различава от социално доминиращата култура (например културата на средната класа) по своите институции, ценности, норми, потребности, поведение и символи.“ (Reinhold 2017, 661)
Изследователски направления и класификация
Терминът „субкултура“ е въведен за първи път през 40-те и 50-те години на ХХ век от американския социолог Милтън Гордън (вж. Wurschi 2007, 21 и сл.). Изследователите от Чикагската школа провеждат проучвания, за да докажат закономерности в девиантното поведение на младите хора. Резултатът е, че тези млади хора произхождат предимно от икономически слаби среди и нарушават ценностите на преобладаващата култура поради липса на перспективи. През 70-те години на ХХ в. този подход е разширен и включва разграничаването на умишлено криминални субкултури (вж. Reinhold 2017, 662).
В изследванията се прави разграничение между доброволно и принудително участие. Недоброволните субкултури възникват в резултат на дискриминация, принадлежност към етническо малцинство и недостиг на привилегии. Доброволните субкултури, които искат да формират алтернатива на преобладаващата култура и се стремят към по-добри условия на живот, се наричат още контракултура (срв. Reinhold 2017, 662).
Критика на концепцията за субкултурата
Основното разглеждане и фокусиране върху младежите от мъжки пол в предишните изследвания на субкултурите стана обект на силен дискурс. Жените и момичетата не са били достатъчно включени в изследванията на субкултурата (срв. Reinhold 2017, 664).
Що се отнася до потенциала и влиянието на субкултурите върху социалната промяна, могат да бъдат идентифицирани противоположни мнения. От една страна, се твърди, че те имат потенциал за промяна, а от друга, влиянието на субкултурите се смята за доста слабо (срв. Hügel 2003, 71). Друга критика е липсата на динамика в теорията за субкултурите. Социалното развитие и актуалните проблеми почти не намират място в изследванията (срв. Reinhold 2017, 664).
Литература
Хюгел, Ханс Ото (2003): Наръчник по популярна култура. Термини, теории и дискусии. Щутгарт: Metzler.
Райнхолд, Герд (2017 г.): Социологически речник. Онлайн издание. Берлин/ Бостън: Oldenbourg Wissenschaftsverlag.
Wurschi, Peter (2007): Rennsteigbeat, Jugendliche Subkulturen im Thüringer Raum 1952-1989 г. Кьолн: Böhlau.