Стойности

Ръководство за ценности. Ценностите формират идентичността. „Защото, за да признае и приеме доброволно и свободно чужди ценности, човек трябва да има свои собствени. (Шопенхауер, 1819 г.)

Ценностите могат да се разбират като убеждения или насоки. Според комуникационния учен и психолог Герхард Малецке „[ценностните ориентации] са в основата на нашето мислене, преживяване, действие […]. Тези ориентации се предават от поколение на поколение в процеса на социализация, като промените в тях са напълно възможни в контекста на социалните промени.“ (Maletzke 1996, 80)

Културни структурни характеристики

Ценностите действат като съгласувана мрежа, към която човек трябва да се ориентира. Разликата се състои в индивидуалната тежест на съответната култура (вж. Maletzke 1996, 80). Освен това в своя труд „Междукултурна комуникация“ Малецке описва ценностните ориентации като „културна структурна характеристика, [за която] хората осъзнават едва когато се сблъскат с хора от други култури със собствени ценностни ориентации“. (Maletzke 1996, 80) В допълнение към това културологът Едит Брозински-Швабе обобщава ценностите като „идеи за целите на индивидуалния или общностния живот [които] предизвикват нагласи, действия и планове“. (Broszinsky-Schwabe 2011, 177)

В статията си „Ценности и морал“ Луц Х. Екенсбергер посочва, че ценностните концепции могат да бъдат обяснени от гледна точка на психологията на развитието. Още Жан „Пиаже (1954) показва в един остър анализ на връзката между познанията, емоциите и оценките, че те се отнасят едни към други от гледна точка на психологията на развитието. […] Оперативната обратимост („конкретни операцииʻ) прави възможни нормативните чувства и се подхранва от тях; тя съответства на ценностното съдържание.“ (Eckensberger 2007, 511)

Промяна на ценностите

Според Малецке, въпреки че ценностните ориентации като цяло са постоянни, той все пак отбелязва, че подобно на културите, ценностите също постепенно се променят и трансформират с течение на времето (вж. Малецке 1996, 89). Това е очевидно при „по-младото поколение, [което] показва тенденция към повече активност, творчество и самоопределяне. Спонтанността, опитът, свободата, личното общуване придобиват все по-голямо значение, докато стандартизираното и обичайно поведение намалява“. (Maletzke 1996, 89) За разлика от тях в Третия свят се наблюдава едновременна промяна в ценностната ориентация. Малецке критикува преди всичко навлизането на технологиите, медиите и модерните социални структури, които включват западни ценности като „трудолюбие, ред, точност [и] надеждност“ (Малецке 1996, 89), като по този начин „разрушават“ традиционните културни форми. Подобни промени „водят до културна асимилация в световен мащаб, до „американизацияʻ или „уестърнизацияʻ“. (Maletzke 1996, 90)

Ценностни концепции и недоразумения

В книгата си „Междукултурна комуникация“ Брозински-Швабе изяснява, че ценностите са тясно свързани с развитието на идентичността и се характеризират с особеностите на различните култури. Авторката прави разграничение между материални (богатство, пари, вещи), социални (семейство, общност), морални/етични (чест, гордост, справедливост) и религиозни ценности (религиозни принципи, пропуски).

Значими за отделните култури са техните различни ценности. Например западните култури са склонни към материалистичен начин на живот, докато в ислямските региони етичните и религиозните ценности са най-важни. Когато хора от различни култури общуват или действат заедно, могат да възникнат недоразумения или дори сериозни конфликти поради различните ценностни ориентации (вж. Брозински-Швабе 2001, 177).

Институционално предаване на ценности

Освен това Брозински-Швабе обяснява до каква степен ценностите се предават чрез различни институции. Основните ценности се предават в рамките на семейството или социалната общност. Държавата, от своя страна, се стреми да предаде националните ценности (любов към родината, защита на страната) чрез образователните институции. Освен това обществата с идеологически намерения (детерминизъм, позитивизъм, нихилизъм и др.) представят и разпространяват благоприятни или неблагоприятни, насилствени ценности. Църквата може да бъде спомената като последната важна институция за предаване на ценности (вж. Broszinsky-Schwabe Jahr, 178 и сл.). Според Бронзински-Швабе религиите със своите традиции оказват влияние върху различните „цели и житейски практики на много милиони хора по света. Тези ценностни ориентации определят поведението спрямо свръхестествените сили, природата и ближните“. (Broszinsky- Schwabe 2011, 179)

Литература

Broszinsky-Schwabe, Edith (2011): Междукултурна комуникация. Недоразумения – разбиране. Висбаден: Springer.

Eckensberger, Lutz H. (2007): Ценности и морал. In: Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (eds.): Handbuch interkulturelle Kommunikation und Kompetenz. Основни понятия – теории – области на приложение. Щутгарт: Metzler, 505-515.

Maletzke, Gerhard (1996 г.): Intercultural Communication. За взаимодействието между хора от различни култури. Опладен: „Връзки между културите“: Westdeutscher.

Шопенхауер, Артур (1819): Светът като воля и въображение. Лайпциг: Brockhaus.