Секуларизация

Терминът „секуларизация“ не е ясно дефиниран, а се оспорва. Той произлиза от латинската дума saeculum и означава „век“, „епоха“, но също и „свят“ или „светски (мислещ)“ (DWDS 2019). Едно от възможните описания е това на секуларизацията като светоглед, в който идеята за Бог като насочваща сила, „е заменена от идея, в която самият човек е източникът, основанието и стандартът на знанието и действието“ (Raes 1986, 31). По този начин секуларизацията означава, че „църквите вече не предлагат духовна власт, която да регулира социалните структури като цяло“ (Valadier 1986, 35), а „човекът […] се превръща в мерило за всички неща“ (Schrey 1981, 4). Такава е ситуацията в днешна Германия, както и в повечето индустриализирани страни по света. „Нашата култура се основава на съвременните природни науки и намира своя израз в тях“ (Raes 1986, 13).

Началото на секуларизацията

Не бива да се забравя, че „нашето съвременно общество в никакъв случай не е в процес на секуларизация едва сега“ (Raes 1986, 13). „От времето на Ренесанса насам вече не е самоочевидно, че светската власт намира своето оправдание в религията“ (Валадие 1986, 37). Още от развитието на науките, които противопоставят на обикновената вяра нещо друго, се развива и секуларизацията. „Обяснителни модели на света, основани на естествените науки […], съществуват […] от три века и половина“ (Raes 1986, 14). Те са били доразвивани и задълбочавани, а от „XIX в. нататък най-накрая […] цялата сетивно възприемаема реалност, включително и самият човек, е била обект на научен анализ“ (Raes 1986, 14).

Накрая науката достига толкова висок статус, че „всичко, което не може да се докаже научно […], се отхвърля и елиминира систематично“ (Raes 1986, 17 f.). Секуларизацията, например, може да се разглежда като „резултат от отношението на човека към човека и към природата“ (Valadier 1986, 36). За това не е необходима никаква религия, но „антропологията заема мястото на теологията“ (Schrey 1981, 4).

С течение на времето обаче секуларизацията винаги е срещала съпротива и е била формирана от много исторически събития (срв. Schrey 1981, 2). Например някои хора са се чувствали застрашени от загубата на предполагаемата абсолютна сигурност на „истината на вярата“ (срв. Schrey 1981, 1 f.). Освен това се е променила и самата секуларизация, която например Шрей описва така: „Секуларизацията като секуларизация на християнските понятия се превръща в секуларизъм като отвръщане от християнския произход“. (Schrey 1981, 5)

Ценности и норми днес

Секуларизацията на едно общество не означава, че то е свободно от ценности и норми. Дори в нерелигиозен контекст „това, което се признава, препоръчва, уважава и […] се превръща в стандарт за вземане на решения и ориентиране в социалното действие“ (Raes 1986, 27). Така че има социални правила дори там, където е надделяла секуларизацията. Секуларизацията е довела до това, че „тези социални ценности имат ясен приоритет“ (Raes 1986, 28) пред религиозните ценности. Тези социални ценности не са дадени от по-висша сила, а в известен смисъл са „споразумение на гражданите“ (Valadier 1986, 36). В резултат на това човешкото общество сега е в „постоянен конфликт за общите основания за действие“ (Валадие 1986, 40). Това се вижда и в днешното общество, което „очевидно вече е резултат от секуларизацията“ (Raes 1986, 33).

Въпреки това не цялата религия просто е изчезнала. Религиите все още присъстват, но са били и са „изтласкани в частната сфера на индивида или семейството“ (Raes 1986, 11). По този начин, породено от секуларизацията, те вече нямат пряко влияние върху държавата и политиката.

Литература

DWDS – Digitales Wörterbuch der deutschen Sprache (изд.): Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. https://www.dwds.de/wb/s%25C3%25A4kularisieren [02.02.2019].

Raes, Jean (1986): Secularisation (Секуларизация). In: Kerber, Walter (ed.): Secularisierung und Wertewandel. Анализи и размисли върху социалната ситуация в Европа. Мюнхен: Peter Kindt, 11-34 (= Fragen einer neuen Weltkultur. Публикации на изследователския и проучвателен проект на фондация „Ротендорф“ във Философското училище, том 2).

Schrey, Heinz-Horst (1981 г.): Въведение. In: ders. (Ed.): Secularisation. Darmstadt: Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 1-48 (= Wege der Forschung, Vol. CDXXIV).

Valadier, Paul (1986): Critical Questions on Secularisation (Критични въпроси за секуларизацията). In: Kerber, Walter (ed.): Secularisierung und Wertewandel. Анализи и размисли върху социалната ситуация в Европа. Мюнхен: Peter Kindt, 35-52 (= Fragen einer neuen Weltkultur. Публикации на изследователския и учебен проект на фондация „Ротендорф“ към Философското училище, том 2).