Етимологията на думата „раса“ не е ясна. Три възможности от латински език са производните на думата ratio „природа, същност“, radix „корен“ или generatio „размножаване“. Всички варианти могат да бъдат съгласувани с днешното разбиране на термина. Терминът расизъм възниква през ХХ век, по-точно през 20-те и 30-те години на ХХ век (вж. Zerger 1997, 19 u. 80).
Дюден определя расизма като идеологическо оправдание на расовата дискриминация. Хората или групите от населението с определени биологични характеристики по природа превъзхождат или отстъпват на другите по отношение на културното си представяне (срв. Duden 2007, 879).
Друга дефиниция описва расизма като едностранчиво и крайно изкривяване на действителността в смисъл на преувеличена самооценка и пренебрежителен образ на другите (срв. Geulen 2007, 7).
Концептуално разграничаване
Каква е разликата между расизма и ксенофобията или десния екстремизъм? Под расизъм се разбира потисничество или неравностойно третиране, основано на биологични, генетични различия. Йерархизират се външни физически характеристики, както и исторически или културно обусловени навици. Външният вид на собствения народ се поставя над този на другите народи. Това създава предполагаемо усещане за превъзходство, което води до дискриминация на другите народи въз основа на тяхната раса.
Така, за разлика от десния екстремизъм, терминът има по-малко общо с враждебността към демокрацията, която говори срещу правовата държава на основния ред. Въпреки че е насочен и срещу хора с други биологични характеристики, той поставя акцент върху критиката на демокрацията. Дискриминацията на расизма е не толкова заради различен произход, език или религия. В този случай би могло да се говори за ксенофобия (вж. Führing/ Lensing 1994, 62). Въпреки това често е трудно да се направи рязко разграничение поради припокриване. Десните екстремисти следват расистката идея и го правят активно. Съществува и част, сива зона, в социалния център, която се придържа към расистката идея (срв. Koller 2015).
История
Винаги е имало много различни групи от населението, които са се различавали една от друга по наследство. Например има пигмеи, монголци, индианци или араби – всички със своите специфични характеристики. На пръв поглед най-забележителната разлика между хората е цветът на кожата им. Въз основа на тези външни забележими белези, които са видими за всички, се появява класификацията, за да може да се категоризират и след това да се оценяват групите.
През XV в., т.нар. епоха на откритията, Португалия и Испания разделят света помежду си. Европейците намерили достъп до нови търговски пътища и страните с голямо богатство били експлоатирани. За тази цел те се нуждаели от работна ръка и това довело до атлантическата триъгълна търговия. Това от своя страна води до африканизацията на робството. Робите били отвеждани в Новия свят, а печалбите от тях се връщали в европейските кралски дворове. Там, където робството вече се е утвърдило в печелившата колонизация, се появява йерархизация по цвят на кожата. Военното превъзходство обуславяло възприетото морално и религиозно превъзходство (вж. Hund 2017, 20).
Европейците разбирали, че задачата им е да предадат прогреса в техния смисъл на предполагаемо по-слабо развитите народи на Америка, Африка, Азия и Австралия. Системно по-голямата част от Земята е колонизирана и поделена между Европа и Япония.
В училищните учебници в продължение на повече от 100 години от 70-те години на XIX век, например във Франция, черната раса е представяна като способна да се усъвършенства. Това било оправдано с мотива, че силно пигментираните хора приличат най-много на маймуните, особено по отношение на формата на главата. От друга страна, хората с бяла кожа са били представяни като най-съвършения вид. Тази погрешно заучена класификация е довела до погрешното убеждение за йерархия според наследствените характеристики (вж. Victor 2012).
В епохата на нацизма тогава арийската раса се смята за най-ценната раса. Между 1939 и 1945 г. синти и роми, т.нар. мишлинги, евреи и много други групи са били класифицирани до такава степен, че не са имали право да живеят в Германия. Това доведе до така наречената расова мания. Нейният ефект беше нов, расово мотивиран антисемитизъм. Лагерът за изтребление, в който повечето хора умират чрез газови камери, отровни инжекции или разстрел, е Аушвиц (вж. Wippermann 2005, 75). След загубената Втора световна война чувството за превъзходство на германците отново намалява. Процесът на денацификация е трябвало да помогне за създаването на „бял Запад“. Той е силно повлиян от Студената война (вж. Hund 2007, 151).
Важен момент по отношение на расовото равенство е американският Закон за гражданските права от 1964 г., който обявява расовата сегрегация на обществени места за незаконна. Законът за гражданските права представлява важна стъпка към свободата и за афроамериканците, но не е краят на борбата за равенство (срв. Bringle 2015, 6).
Форми на расизъм
Както може да се види от предишните раздели, основната расистка идея е да се конструират белите, западните хора като „норма“ и да се валоризират спрямо останалото население на света (срв. Othering).
За да се получи обща представа за различните форми на расизъм, се прави разграничение между три общи и пет явни прояви. По принцип основните форми често са взаимнозависими и се припокриват.
Основни форми
Структурният расизъм се отнася до институционализираната форма на дискриминация и се характеризира с йерархичната си структура на властта. Тук расизмът се осъществява „отгоре надолу“ и злоупотребява със социалните отношения на зависимост. Някои примери за това са расовото профилиране и по-лошите възможности за работа и образование за хората с миграционен произход (организация срещу група хора).
Културният расизъм се разбира като изключване въз основа на културни и религиозни атрибути. Културата заема мястото на „висша раса“, поради което тази форма се описва и като „расизъм без раси“ или „неорасизъм“. Етноцентричната перспектива се приема за единствено правилна, а междукултурността се смята за вредна. Пример за това са антимюсюлманските и антисемитските нагласи (кръг от хора срещу кръг от хора).
Расизмът във всекидневието включва всекидневния опит с дискриминацията, който е резултат от взаимодействието на хората. Те могат да бъдат непреднамерени или умишлено расистки и обикновено се проявяват много незабележимо. Те включват например обидна употреба на езика и омаловажаване на дискриминационните преживявания (индивид срещу индивид) (вж. Ogette 2017).
Явни форми
1. Постколониалният расизъм идентифицира съвременната маргинализация и стигматизация на хората с тъмна кожа като последица от колониалната расова идеология. Такива начини на мислене включват изместването на текущата западна печалба чрез колониални териториални разделения и експлоатация, както и етноцентрични представи за света. Отхвърлянето на самоназвания като „черен“, „цветнокож“, „чернокож“ и „расов реализъм“ също попадат в тази категория. И до днес омаловажаването въз основа на фенотипни характеристики е структурно закрепено. Тестът за кукли показва влиянието, което това вече може да окаже върху децата. Освен това собствените несъзнателни предразсъдъци могат да се определят с помощта на теста за скрити асоциации (вж. ibid.). 2.
2. Антисемитизмът се отнася до съвкупността от твърдения, които са враждебни към евреите, и по този начин замества остарелия, основан на религията антиюдаизъм. Най-често срещаните предразсъдъци са свързани с предполагаемото истински еврейско носене на нос и стилизирането им като парични и влиятелни. От последното се развиват многобройни конспиративни теории, според които евреите контролират света (теорията на Ротшилд). Освен това има отричане на Холокоста до оправдаване, както и антисемитизъм, скрит под привидно критикуване на Израел (вж. Polak 2018).
3. Расизмът на гаджетата включва и дискриминация срещу синти и роми. ‚Gadje‘ означава неромски и замества по-ранни термини като антициганизъм и -романизъм. По този начин за първи път страната, която практикува расизъм, се фокусира върху него по дефиниция. Синтите и ромите се заклеймяват като бездомни, нецивилизовани хора или се романтизират като „свободни хора“. И двете версии допринасят за това те да бъдат разглеждани като хора от трета класа и като непринадлежащи към обществото (вж. AAS 2019).
4 Антимюсюлманският расизъм често съвпада с антиислямизма, тъй като и двете имат общо намерение да дискредитират мюсюлманите. На пръв поглед дискриминацията се основава на религиозна принадлежност, но в действителност тя е генерализирана въз основа на фенотипни характеристики. Често засегнатите са обвинявани в липса на способност за интеграция или в екстремистки убеждения. 5.
5 Антиазиатският расизъм включва всички обезценявания на азиатците. Симптоматични са деградацията на зоната на очите или привидно положителни атрибути като трудолюбие и интелигентност. Тези стигми обаче също допринасят за расистко другомислие и в случай на съмнение водят до това, че мнозинството от обществото не приема сериозно расисткото съдържание. От друга страна, предположението, че азиатците по принцип са изложени на риск от заразяване с вируса на корона, е откровено расистко (вж. Dapp 2014).
Литература
Фондация „Амадеу Антонио“ (2019 г.): Расизъм срещу синти и роми. https://www.amadeu-antonio-stiftung.de/wp-content/uploads/2019/01/Flyer_GMF_Roma.pdf [12.03.2020].
Банделов, Борвин: Ксенофобията е във всички нас. https://www.faz.net/aktuell/politik/inland/angstforscher-borwin-bandelow-ueber-fremdenangst- 15763320.html [25.12.2018].
Брингъл, Дженифър (2015 г.): The civil rights act of 1964 (Законът за гражданските права от 1964 г.) New York: The Rosen Publishing Group.
Дап, Тереза (2014 г.): Ние не сме гугутки! In: Time Online https://www.zeit.de/zustimmung?url=https%3A%2F%2Fwww.zeit.de%2Fpolitik%2Fdeutschland%2F2014-02%2Fwir-sind-keine-schlitzaugen [12.03.2020].
Duden (2007 г.): Das Fremdwörterbuch. 9th ed. Mannheim: Bibliographisches Institut.
Führing, Gisela/ Lensing, Mechthild (1994): Was heißt hier fremd? Berlin: Cornelsen.
Geulen, Christian (2007): History of racism (История на расизма). Мюнхен: Beck.
Харвардски университет: https://implicit.harvard.edu/implicit/germany/selectatest.jsp [12.03.2020 г.].
Hund, Wulf D. (2017 г.): Wie die Deutschen weiß werden. Kleine (Heimat)Geschichte des Rassismus. Stuttgart: J. B. Metzler.
Koller, Christian: Какво всъщност представлява расизмът? http://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtsextremismus/213678/was-ist-eigentlich-rassismus [26.12.2018].
Ogette, Tupoka (2017 г.): Излизане от расизма. Да се научим да мислим критично за расизма. Мюнстер: Unrast.
Полак, Оливер (2018 г.): Gegen den Judenhass (срещу юдеите). Berlin: Suhrkamp.
Victor, Jean-Christophe: Появата на расизма. http://www.bpb.de/mediathek/178985/die- emergence-of-racism [12.12.2018].
Виперман, Волфганг (2007): Расизмът и расизмът в България са част от основните принципи на политиката на ЕС: Rassenwahn und Teufelsglaube. Berlin: Frank & Timme.
Zerger, Johannes (1997): Какво е расизъм? Въведение. Гьотинген: Lamuv.
Youtube: Тест за кукли. https://www.youtube.com/watch?v=tkpUyB2xgTM [12.03.2020].