Разнообразие

Терминът „многообразие“ не се отнася до фиксирано, ясно дефинирано понятие, а представлява дискурс, който „разглежда въпроса за подходящото политическо, правно, икономическо и педагогическо третиране на социалното многообразие“ (Sievers 2013, 16 f.). Съответно съществуват две различни разбирания за многообразието. От една страна, разнообразието се разбира като многообразие с акцент върху различията, а от друга – като разбиране за синопсис на общите черти и различията (вж. Sievers 2013, 17).

Разнообразие и различия

В тази връзка Шьонхут заявява, че терминът може да означава разнообразие в смисъл на обхват и разнообразие, но също така и различие в смисъл на различие и особеност. Трябва да се отбележи, че разнообразието се използва в положителен смисъл, а различието – в отрицателен (вж. Schönhuth 2011, 52). Сиверс също подчертава две нива на подходи към разнообразието, но прави разлика между аналитичен и нормативен подход. Първият разграничава само разнообразието само по себе си, докато нормативният подход оценява положително предишните описания и набляга на оценката на всяко човешко същество (Sievers 2013, 17).

Според Allemann-Ghionda разнообразието се състои от индивидуални и групови характеристики. Тя също така посочва, че те са отчасти вродени, отчасти индивидуално придобити и отчасти създадени от законите и институционалната практика и рамковите условия. Като примери Allemann-Ghionda посочва социално-икономическия статус, етническата принадлежност, националността, пола или джендъра, религията и много други (вж. Allemann-Ghionda/ Bukow 2011, 25). Освен това според Шрьотер концепцията за многообразието включва искане за толерантност, антидискриминация и реализиране на равни възможности (Schröter 2009, 79). Ето защо според Шьонхут концепцията за многообразието придобива значение във взаимовръзката между културното многообразие и държавните или наднационалните действия, както и на работното място (вж. Schönhuth 2011, 54).

Образование за многообразието и управление на многообразието

Актуалността на концепцията за многообразието се отразява в допълнителни концепции като концепцията за образование по многообразие и концепцията за управление на многообразието. Според Barmeyer последната е американска концепция, „която признава хетерогенността на членовете в организацията като възможност и ценности и има за цел ефективно да използва свързания с нея потенциал на всеки отделен служител […]“ (Barmeyer 2012, 40).

В този контекст ще има четири измерения на разнообразието – лично, вътрешно, външно и организационно. Концепцията за обучение по многообразие също се фокусира върху многообразието като потенциал и предизвикателство, както и като богатство от възможности. В тази връзка обаче ще има множество задачи, които ще трябва да бъдат изпълнени. Концепцията следва да се прилага в образованието в областта на централните културни техники, ученето въз основа на самостоятелно избрани теми и собствени интереси, чрез приобщаващи образователни институции с хетерогенни учебни групи, вътрешна диференциация, компенсиране на недостатъците, както и достъпност и т.н. (вж. Hauenschild/ Robak/ Sievers 2013, 12-13).

Оценка на концепцията за многообразието

Една от критиките в изследванията е, че концепцията за многообразието е просто възпроизвеждане на социалните различия, при което „пъстротата“ не е цел, а проблем. Защото не става дума за различия като ден и нощ, а за социални неравенства във връзка с различията между мъже и жени, мигранти и немигранти, хора с увреждания и неинвалиди и т.н. (вж. Walgenbach 2017, 121).

Позовавайки се на това, Hormel формулира, че дискурсите, свързани с многообразието, се опитват да съчетаят два подхода, а именно този на антидискриминационното програмиране и този на оценяването на социалното и културното многообразие, за да увеличат разнообразието от резултати (вж. Hormel 2008, 21). Сиверс заявява, че терминът „многообразие“ се нуждае от дефиниционно изостряне, за да може да се разграничи от термини като „разнообразие“, „хетерогенност“ или „различие“ и да се предаде допълнително съдържание (вж. Sievers 2013, 18).

Литература

Allemann-Ghionda, Cristina/ Bukow, Wolf-Dietrich (eds.) (2011): Места на многообразието. Формати, аранжименти и постановки. Висбаден: VS.

Barmeyer, Christoph (2012): Управление на многообразието. В: ders: Taschenlexikon Interkulturalität. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 40-42.

Hauenschild, Katrin/ Robak, Steffi/ Sievers, Isabel (eds.) (2013): Diversity Education. Zugänge – Perspektiven – Beispiele. Франкфурт на М.: Brandes & Apsel.

Hormel, Ulrike (2008 г.): Многообразие и дискриминация. In: Sozial Extra 11/12, Praxis aktuell: Soziale Arbeit und Diversity, 20-23.

Schönhuth, Michael (2011 г.): Diversity. In: Kreff, Fernand/ Knoll, Eva-Maria/ Gingrich, Andre (eds.): Lexikon der Globalisierung. Bielefeld: Transcript.

Schröter, Susanne (2009 г.): Gender and Diversity. Културологични изследвания и исторически подходи. In: Andresen, Sünne/ Koreuber, Mechthild/ Lüdke, Dorothea (eds.): Gender and Diversity: Nightmare or Dream Couple? Интердисциплинарен диалог за „модернизацията“ на политиката за равенство между половете и равенството. Висбаден: VS.

Walgenbach, Katharina (2017 г.): Хетерогенност – пресечност – разнообразие в образователната наука. Оплакване/ Торонто: Barbara Budrich Verlag.