Права на човека

Под права на човека се разбират всички онези права, които са присъщи на всяко човешко същество, независимо от произхода или пола, и не могат да бъдат нито предоставени, нито отказани. Те съставляват нормативната и правната основа на човечеството и по този начин на всички държави или общества (вж. Menschenrechte, bpb.de). Съответно те се считат и за по-висши от специфичните законодателни структури на дадена държава, поради което последната може да „признае“ правата на човека, но не и да ги определи (Menschenrechte, bpb.de).

Всеобща декларация за правата на човека

Като централен документ, Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) формулира правата на човека като морални стълбове на човечеството в 30 члена (вж. Deutsche Gesellschaft für die Vereinten Nationen e.V. 2018, 3). По този начин ВДПЧ особено набляга на централната ценност на достойнството, което се осигурява чрез правата. Съответно целта, посочена в преамбюла, е „признаването на присъщото достойнство и на равните и неотменими права на всички членове на човешката общност“ (Deutsche Gesellschaft für die Vereinten Nationen e.V. 2018, 6). Някои от тези права на човека включват, наред с другото, правото на живот, неприкосновеност и сигурност, правото на равенство, правото на глас, правото на свобода на изразяване, убеждения и съвест и други (вж. Menschenrechte, bpb.de).

Въпреки широкообхватното глобално прилагане на правата на човека, на някои места за тях все още трябва да се води борба. Въпреки че в някои страни правата на човека вече изглеждат очевидни, нарушения се извършват и днес. Това прави задължителна непрекъснатата им защита и прилагане (вж. Menschenrechte, bpb.de).

Инструменти в областта на правата на човека

Международни организации, състоящи се от съюзи на различни държави, като Организацията на обединените нации или Съвета на Европа, са посветени на задачата да осигурят и прилагат правата на човека в световен мащаб (вж. Spohr 2014, 17).

Първите се състоят от мрежа от органи, които извършват административна дейност за спазване на правата на човека. Например Съветът по правата на човека, състоящ се от 47 редовно избрани държави членки от почти всички континенти, провежда срещи по текущи събития и оценява възможни нарушения на правата на човека (вж. Spohr 2014, 52, 54-56, 108). Като друг орган Службата на Върховния комисар по правата на човека работи в тясно сътрудничество на национално равнище със съответните съдебни и законодателни органи на държавите – членки на ООН. Така като „секретариат“ то представлява връзка между държавите членки и Съвета по правата на човека (вж. Spohr 2014, 116/117). Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации също така има висша отговорност за опазване на мира и правата на човека (вж. United Nations (UN), bpb.de).

На европейско равнище Съветът на Европа, който също се състои от 47 държави членки, вече е приел множество споразумения за защита на правата на човека, като например „Европейската конвенция за правата на човека“, която в множество членове обявява за гарантирани ценности като правото на образование или правото на свободни избори (Европейски съд по правата на човека 2002, 35).

Възникване на днешните права на човека

На 10 декември 1948 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Резолюция 217 А (III) (Права на човека). Идеята, че всички хора имат права, които не трябва да им бъдат отнемани, възниква от опита на престъпленията, извършени по време на Втората световна война и Холокоста (вж. История на документа, un.org). По време на Втората световна война през 1941 г. президентът на САЩ Рузвелт провъзгласява Четирите свободи, които са предназначени да осигурят мирен и справедлив световен ред след войната. Четирите свободи предвиждаха свобода на словото, свобода на религията, свобода от недоимък и свобода от страх (вж. Haratsch 2010, 69/70). След края на Втората световна война е създадена Организацията на обединените нации. Целите на Устава на ООН са например негативен мир (отсъствие на военна сила), както и усилия за постигане на позитивен мир (сътрудничество в областта на правата на човека, развитието, икономиката и културата, както и приятелски отношения) (срв. The Founding of the United Nations, dgvn.de).

1948

Правата на човека са тема на обсъждане още на първите сесии на ООН през 1946 г., а през следващата година Комисията по правата на човека се събира за първи път, за да формулира конвенция за правата на човека. Окончателният проект, в който участват повече от 50 държави членки, е представен през септември 1948 г. и е приет на 10 декември същата година. В този процес 48 държави гласуват „за“, а 8 държави се въздържат (вж. историята на документа, un.org и Haratsch 2010, 71/72).

По този начин правата на човека и тяхната защита вече не са само национални, а и международни въпроси. Особено Втората световна война ясно показа, че гарантирането на правата на човека не може да бъде оставено на съответния вътрешен правен ред (вж. Haratsch 2010, 70). Правата на човека редовно се разширяват, например чрез Конвенцията за премахване на расовата дискриминация (1966 г.), Конвенцията за премахване на дискриминацията по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.) и Конвенцията за правата на хората с увреждания (2006 г.) (вж. Haratsch 2010, 73).

Литература

Deutsche Gesellschaft für die Vereinten Nationen e.V. (2018): Die Allgemeine Erklärung der Menschenrechte. Berlin: Deutsche Gesellschaft für die Vereinten Nationen e.V. (DGVN).

Deutsche Gesellschaft für die Vereinten Nationen e.V. (o.J.): Die Gründung der Vereinten Nationen. https://dgvn.de/un-im-ueberblick/geschichte-der-un [18.09.2020].

Europäischer Gerichtshof für Menschenrechte (2010): European Convention of Human Rights. as amended by Protocols Nos. 11 and 14. supplemented by Protocols Nos. 1, 4, 6, 7, 12, 13 and 16. Straßburg: Council of Europe.

Haratsch, Andreas (2010): Die Geschichte des Menschenrechts. In: Klein, Eckart und Andreas Zimmermann (Hgg.): Studien zu Grund- und Menschenrechten. Potsdam: Universitätsverlag Potsdam.

Schubert, Klaus/Martina Klein (2018): Menschenrechte. In: Das Politiklexikon. 7., aktual. u. erw. Aufl. https://www.bpb.de/nachschlagen/lexika/politiklexikon/17842/menschenrechte [18.09.2020].

Schubert, Klaus/Martina Klein (2018): Vereinte Nationen (UN). In: Das Politiklexikon. 7., aktuali. u. erw. Aufl. https://www.bpb.de/nachschlagen/lexika/politiklexikon/18398/vereinte-nationen-un [18.09.2020].

Spohr, Maximilian (2014): Der neue Menschenrechtsrat und das Hochkommissariat für Menschenrechte der Vereinten Nationen. Entstehung, Entwicklung und Zusammenarbeit. Berlin: Dunkler & Humblot.

United Nations (o.J.): History of the Document. https://www.un.org/en/sections/universal-declaration/history-document/index.html [18.09.2020].