Неонацизъм
Определение
Терминът „неонацизъм“ се отнася до политическа група, чиято основна характеристика е „стремежът (след 1945 г.) да възроди националсоциализма“. Основните характеристики на идеологията на групата са национализмът, расизмът, искането за авторитарен „Führerstaat“ и премахването на демократичните принципи. За разлика от субкултурния десен екстремизъм, неонацистите се характеризират с по-силна политическа активност. По-голяма част от неонацистката сцена се идентифицира пряко с ориентацията на политическото ръководство и расистките настроения от епохата на нацизма, в които този авторитарен държавен ред се разглежда като идеал. „В някои части на сцената обаче политиката на Адолф Хитлер се разглежда като отклонение от „чистата доктрина“ на предполагаемо истинския националсоциализъм.“
Възникване и разпространение
Приблизително от края на 70-те години на ХХ в. се формират неонацистки групи, главно в ГДР (1949-1990 г.), които, за разлика от старите нацисти, нямат пряка връзка с Третия райх и режима на Адолф Хитлер. Следователно представителите на неонацизма са предимно млади хора, които изповядват идеологията на националсоциализма и също така проявяват по-голяма склонност към насилие.
През 1996 г. федералният лидер на NPD (Националдемократическата партия на Германия) Удо Фойгт успява да спечели за партията си все повече части и групи от крайно десния спектър, след което все повече нараства и обществената политическа активност. От 1997 г. насам ежегодно се провеждат повече от 100 демонстрации, шествия и митинги на радикалната десница.
През 2000 г. многобройни сдружения са забранени поради високата степен на агресия и готовност за използване на насилие, а се създават свободни сдружения на хора, наричани още другарски организации. Броят на неонацистите е 2200 души.
През 2007 г. Федералната служба за защита на конституцията изчислява, че има около 4400 неонацисти и 107 неонацистки групи и организации. Малко над 5000 десни екстремисти обикновено се появяват на публични събития.
От 2010 г. нататък броят на публичните прояви намалява, тъй като активистите многократно са предприемали действия срещу тях. Службата за защита на конституцията преброява 153 неонацистки групи и 5600 неонацисти.
2019 г. Дясноекстремистките сцени вече са свързани в мрежа и в музикалните сцени и субкултурните смесени сцени (хулигани/рокерски). Съществуват още 6 600 дясноекстремистки лица и непартийни структури. Като цяло дясноекстремисткият потенциал се оценява на 32 080 лица, от които около 13 000 са дясноекстремисти, ориентирани към насилие.
Характеристики и влияние
Привържениците на неонацизма могат да бъдат идентифицирани въз основа на различни характеристики:
– те представляват крайно политическо, радикално отношение, което се демонстрира, пропагандира и е свидетел на
– либералният, демократичен основен ред се отхвърля стриктно
– те имат желание за авторитарна и тоталитарна държавна система
– представляват насилствени, расистки и националистически идеи
– другите народи се описват като непълноценни
– желание за национална общност, основана на „раса“, която ограничава основните права на индивида и отхвърля демокрацията
– те са убедени в антиплурализма
– те изискват лидерска държава с милитаризиран принцип на ред
– Постоянно се отрича или релативизира националсоциализмът и Третият райх, които се разглеждат като идеал за държавен ред.
– Агресивна агитация срещу чужденците, имигрантите и бежанците.
В миналото поддръжниците и привържениците на крайно десни политически възгледи често можеха да бъдат разпознати по външния им вид. Типичен външен вид са били якетата тип „бомбардировач“, ботушите „Спрингър“ и скинхедс. Днес обаче това е само един от няколкото предразсъдъка.
На обществени места групите често използват руни (например: черно слънце), знаци от скандинавската митология (например белия келтски кръст като символ на „бялата раса“) или други подобни символи, за да се идентифицират. Следните цифрови кодове също се използват многократно в публичното пространство: 18 (Адолф Хитлер), 88 (Heil Hitler), 14 (14 думи – Дейвид Лейн), 19/8 Sieg Heil), 28 (кръв и чест) и много други. .
Такива символи и знаци се използват на публични места, съответно нарисувани или написани, за да провокират опонентите и да засилят чувството за принадлежност и общност, когато се четат. Събития като празника на слънцестоенето или фестивалите „Остара“ също се използват като претекст за срещи като дясноекстремистка субкултура. По същия начин определени марки, облекло или музикални стилове изразяват определена принадлежност:
– Изглеждат като скинхедс (така че да се дава предимство при конфликти или спорове).
– определени музикални групи и групи (Black Metal, Dark Wave)
– определени марки, като например Lonsdale, са носени от много неонацисти. Такива марки многократно изповядваха противопоставянето си на крайнодесните субкултури и много техни противници започнаха да ги носят, за да провокират
– връзките се носят в два цвята (един червен, един бял – blood & honour)
– марката Doc Martens умишлено започва да произвежда ботуши за скачане, за да ги въведе сред хората, така че да загубят негативната си конотация
– марката New Balance често е била носена от NN заради буквата „N“ върху обувките (те също така публично се изповядват срещу NN)
– марката Helly Hanson често е носена („H.. H..“)
– Марки като Dobermann, Pitbull, Troublemaker, Streetwear, ProViolence често се свързват с десни екстремисти.
– марката Dobermann е признала връзки с дясната сцена и умишлено продава дрехите в магазини, например с Pitbull, за да провокира. Тъй като дрехите имат сходен стил, и на двете марки се приписват връзки с дясната сцена
Всички неонацисти са десни екстремисти, но не всички десни екстремисти са неонацисти. Не можете да разберете дали някой принадлежи към субкултурата на неонацизма, или не, въз основа на външния му вид.
Неонацизмът е политическо и идеологическо движение, основано на основите на националсоциализма. Неонацистите често се стремят към етнически хомогенно общество, в което бялата раса се смята за по-висша. Обикновено те са антилиберални, антидемократични и антиплуралистични и се застъпват за насилието и тероризма като средство за постигане на целите си.
Последните примери на неонацизъм за съжаление все още са видими в много части на света, включително в Европа, Северна Америка и Австралия. Ето някои от последните инциденти и събития:
– В Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) влезе в Бундестага и оттогава не се е отърсила напълно от корените си в неонацистката сцена. Нараства и броят на десните групи и лица, които открито приемат националсоциализма.
– В САЩ възходът на Доналд Тръмп засили дясното движение и доведе до увеличаване на престъпленията от омраза. Пример за това е нападението срещу сградата на Капитолия през януари 2021 г. от поддръжници на Тръмп, на което бяха изобразени множество неонацистки символи и лозунги.
– В Швеция крайнодясното Движение за северна съпротива придобива влияние през последните години и извършва няколко насилствени нападения. Групата е тясно свързана с неонацистката сцена и се застъпва за използването на насилие за постигане на политическите си цели.
– В Австралия през последните години се наблюдава увеличаване на броя на десните групи и дейности, включително такива, свързани с неонацизма. Пример за това е групата Antipodean Resistance, която е известна с насилствените си действия и неонацистки възгледи.
Тези примери показват, че неонацизмът все още е реална заплаха за обществото и че трябва да продължим да се противопоставяме на тази идеология и нейните поддръжници.
Литература
Adler, Sabine: Die DDR und ihre Neonazis: Real existierender Rechtsextremismus, 10.10.19, https://www.deutschlandfunk.de/die-ddr-und-ihre-neonazis-real-existierender.862.de.html?dram:article_id=460746 (последно посещение на 04.12.2020 г.)
Egenberger, Christopher (2008 г.): Woran erkennen ich Rechtsextreme? https://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtsextremismus/41314/woran-erkenne-ich-rechtsextreme?p=0 (последно посетен на 04.12.2020 г.)
Hennig Eike (1993 г.) Neo-Nazi Militancy and Xenophobic Lifestyles in the „Old“ and „New“ Federal Republic of Germany (Неонацистка войнственост и ксенофобски начин на живот в „старата“ и „новата“ Федерална република Германия). In: Otto HU., Merten R. (eds) Rechtsradikale Gewalt im vereinigten Deutschland. VS Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden.https://doi.org/10.1007/978-3-322-97285-9_5 (последен достъп на 04.12.2020 г.).
Nandlinger, Gabriele: Кога говорим за десен екстремизъм, десен радикализъм или неонацизъм….? 25.07.2008 г. https://www.bpb.de/politik/extremismus/rechtsextremismus/41312/was-ist-rechtsextrem?p=1 (последен достъп на 04.12.2020 г.)
Radke, Johannes: Der rechtsextreme „Kampf um die Straße“, 14.05.2014 г., https://www.bpb.de//politik/extremismus/rechtsextremismus/184385/der-rechtsextreme-kampf-um-die-strasse (последен достъп на 04.12.2020 г.)
https://www.duden.de/rechtschreibung/Neonazismus (последен достъп на 04.12.2020 г.)
https://www.verfassungsschutz.de/de/service/glossar/neonazismus-neonationalsozialismus (последен достъп на 04.12.2020 г.)
https://verfassungsschutzberichte.de/pdfs/vsbericht-2000.pdf
https://publikationen.uni-tuebingen.de/xmlui/bitstream/handle/10900/63273/vsb2010.pdf?sequence=1&isAllowed=y