Нематериално културно наследство

За да се подчертаят културните и природните характеристики, през 1972 г. 190 държави – членки на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), ратифицираха Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (Конвенцията за световното наследство). Тя има за цел да насърчи взаимното разбиране на културата, от една страна, и защитата и опазването на различни културни и природни ценности, от друга. Същевременно тя гарантира, че „наследството на предишните поколения […] може да бъде предадено на бъдещите поколения“ (Hauser-Schäublin/ Bendix 2015, 52) (вж. Hauser-Schäublin/ Bendix 2015, 51 f.).

Разширение

Концепцията за материалното световно наследство от 1972 г. е допълнена през 2003 г. с Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, така че от този момент нататък следните области се считат за достойни за защита:

– устно предавани традиции и форми на изразяване, включително език

– изпълнителски изкуства

– социални обичаи, ритуали и фестивали

– знания и обичаи, свързани с природата и вселената

– традиционни занаятчийски техники (вж. Eggert/Mißling 2015, 63 и сл.).

Следователно, благодарение на Конвенцията от 2003 г., културните форми на изразяване са защитени, „с които […] етническите групи често се идентифицират, […] [които] [се] предават от поколение на поколение и имат] ефект и значение за формиране на идентичността“ (Eggert/ Mißling 2015, 64).

Цели на Конвенцията

Мерките за защита на застрашените форми на културно изразяване имат за цел, от една страна, да запазят и насърчат тяхната жизненост, а от друга – да повишат осведомеността за тяхното значение на местно, национално и международно равнище. По този начин едновременно с това „вековните традиции и обичаи се запазват като нематериален компонент на културното наследство на човечеството“ (Dippon/ Siegmund 2010, 32).

Примери:

От 2013 г. Германия е член на Мрежата за световно наследство под мотото „Знание. Знай. Германия се интересува от опазването, поддържането и популяризирането на разнообразието на живото културно наследство на национално ниво от 2013 г. насам (вж. ЮНЕСКО1). Четири категории изразяват това многообразие:

1. обичаи и фестивали през годината

– напр. коледуването или маневрата на финландците в планината Харц

2. хора и природа

– напр. акушерството или културата на немския хляб

3. музика и (физически) език

– напр. хорово пеене или поетичен шлем

4. живот в общността

– напр. източнофризийската чаена култура (вж. ЮНЕСКО2).

Допълнителни примери могат да бъдат намерени в националния регистър на нематериалното културно наследство: www.unesco.de/kultur-und-natur/immaterielles-kulturerbe/immaterielles-kulturerbe-deutschland/bundesweit

Докато националният Регистър на нематериалното културно наследство представя разнообразието на германско ниво, за неговото опазване на международно ниво има три списъка:

1. Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

– Цел: Създаване на по-добра видимост на световното културно многообразие и в същото време нарастваща информираност за него.

– например китайският силует

2. списък на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешно опазване

– Цел: Прилагане на бързи мерки за културните форми, които са застрашени от глобалното/местното развитие.

– Например културната област на католическото малцинство суити в Латвия

3. регистър на добрите практики на ЮНЕСКО

– Цел: Изтъкване на примерни проекти

– напр. живият музей на фанданго в Бразилия (вж. UNESCO3; Eggert/ Mißling 2015, 68).

Недостатъци на статута на нематериално културно наследство

Въпреки че Конвенцията от 2003 г. има за цел да подпомогне популяризирането и оценяването на живото културно наследство в световен мащаб и да противодейства на културната стандартизация, съществуват и проблеми и предизвикателства, свързани със статута на нематериално културно наследство. Следващият списък илюстрира тези проблеми:

– Инструментализирането на конвенцията води до окастряне, кодифициране и музеализиране на живото културно наследство.

– Създават се определени натоварени с ценности представи, които се смятат за автентични или достойни за опазване.

– Държавите искат да създадат определен образ със статута на нематериално културно наследство.

– Въпреки че общностите и групите са в центъра на вниманието като носители на културата, няма единно определение за това кой се счита за носител на културата.

– Администрирането на нематериалното културно наследство е отговорност предимно на държавата, така че правата на съпритежание зависят от политическата или йерархичната структура и в някои случаи трябва да бъдат създадени първо.

– Определянето, номинирането и прилагането на мерки за опазване е държавна задача, така че гореспоменатите списъци винаги се основават на процеси на подбор, които по този начин потенциално възпроизвеждат дисбаланс на властта, тъй като по време на процеса на номиниране се инсценира пригодността за световно наследство и се включват тези, които представят културната си форма по привлекателен начин.

– Резултат: Хегемония на силните държави

– Упражняване на контрол върху културните форми

– Търговски/индустриален маркетинг

– политическа, икономическа и идеалистична валоризация (вж. Eggert/ Mißling 2015, 65-77).

 

Литература

Dippon, P./ Siegmund, A. (2010): Образователната претенция на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО – актуална равносметка в областта на напрежението между Конвенцията за световното наследство и местната практика. In: Ströter-Bender, J. (ed.): World Heritage Education. Позиции и дискурси по отношение на образованието за световното наследство на ЮНЕСКО. Марбург, 31-43.

Eggert, A./ Mißling, S. (2015): Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. (The 2003 UNESCO Convention on the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage). In: Groth, S./ Bendix, R./ Spiller, A. (eds.): Culture as Property: Instruments, Cross Sections and Case Studies (Културата като собственост: инструменти, разрези и казуси). Гьотинген, 61-77.

Hauser-Schäublin, B./ Bendix, R. (2015): Световно наследство. In: Groth, S./Bendix, R./ Spiller, A. (eds.): Culture as property: instruments, cross-sections and case studies. Göttingen, 51-58.

UNESCO1 (n.d.): https://www.unesco.de/kultur-und-natur/immaterielles-kulturerbe/immaterielles-kulturerbe-deutschland [01.02.2019].

UNESCO2 (n.d.): https://www.unesco.de/kultur-und-natur/immaterielles-kulturerbe/immaterielles-kulturerbe-deutschland/bundesweit [01.02.2019].

UNESCO3 (n.d.): https://www.unesco.de/kultur-und-natur/immaterielles-kulturerbe/immaterielles-kulturerbe-weltweit [01.02.2019].