Невидима религия

Есето на Томас Лукман „Невидимата религия“ (1991 г.) днес се смята за класика на (религиозната) социология. Почти 24 години бяха необходими, за да бъде преведена наново английската версия на Невидимата религия (1967), която сама по себе си се основава на текста Проблемът за религията в съвременното общество (1961) (вж. Knoblauch, стр. 7). Томас Лукман (1927-2016) изучава философия, германистика, романистика и психология, наред с други дисциплини, и в продължение на 24 години е професор по социология в университета в Констанц (вж. Послеслов).

Функционалистката концепция за религията: приватизацията на религията

Основните теми на есето са дефиницията, развитието и новите социални форми на религията (срв. Кноблаух, с. 11), както и въпросът дали религиозността действително изчезва в съвременното общество, както сочи намаляващото участие в църковните организации и до днес. Лукман твърди, че религиозните функции се трансформират в други (частни) социални форми.

В основата на концепцията е тезата за „приватизацията на религията“. Под „невидима“ религия се разбира частната, индивидуална религиозност и свързаното с нея откъсване от чисто публичното, институционализирано разбиране за религия (вяра срещу религиозна принадлежност). Решаващо значение за подхода на Лукман към „невидимата религия“ има функционалисткият подход. За разлика от субстанциалната дефиниция, която пита за специфичната, субстанциална същност на религиите и се занимава преди всичко с представите и отношението на хората към една извънземна, свята, свръхестествена сила, функционалистката концепция разбира религията като участник в социалната структура, който съопределя отношенията между индивида и обществото (срв. Knoblauch, с. 12). Казано по-просто, вече не става въпрос преди всичко за това какво определя религията от гледна точка на съдържанието, а каква индивидуална и социална полза изпълнява тя. Това води до радикалната теза на Лукман, че „религиозното само по себе си е сърцевината на социалното“ (Knoblauch, с. 13), когато при него интернализирането на един „мироглед“ се издига до „универсалната социална форма на религията“ (Knoblauch, с. 16). Самият Лукман пише:

„Индивидуализацията на съзнанието и съвестта на историческия индивид става не толкова чрез оригинално пресъздаване на мирогледи, колкото чрез интернализиране на вече предварително изграден мироглед. […] Ако преди това сме определили мирогледа като универсална социална форма на религия, можем съответно да определим личната идентичност като универсална форма на индивидуална религиозност.“ (Лукман, стр. 109)

Следователно според това отворено определение всичко, което изпълнява смислопораждаща, светогледна конституираща функция, може да бъде възприето като „религиозно“ или „свещено“. Вярата в свръхестествена сила, традиционно разбирана като истински религиозна, тук е заменена с функцията да осигурява ориентация и идентичност.

Съвременният „свещен космос

Според теорията на Лукман традиционният „сакрален космос“ се допълва от модерния „сакрален космос“ (вж. Luckmann, p. 153). Преобладаващият стремеж на модерността е индивидуалната автономия, която се диференцира в „свещените“ теми на „себеизразяването, себереализацията, етоса на мобилността, сексуалността и фамилиарността“ (Luckmann, p. 157). Това, което изрично не се разглежда, е собствената смъртност и остаряването: „Автономният“ индивид е млад и никога не умира. (Лукман, стр. 158)

Примери за отворената концепция на Лукман за религията биха били например езотеричните движения на Ню Ейдж от XX в., но също и спортове като бодибилдинг (срв. Mörth, стр. 2), йога или футбол. Според Лукман други така наречени „заместващи религии“ от тази страна на света, като например веганският начин на живот, също могат да бъдат описани като религиозни.

Критика: проблемът с отвореното понятие за религия

Критиката на Лукман към чистата социология на църквата в частност оказа положително влияние върху социологическото изследване на религията с индивидуализирани форми на вяра (вж. Mörth, стр. 4). Въпреки това на неговата теорема липсват по-конкретни обяснения. Създаващият идентичност и конституиращият образа на света характер на религията не буди съмнение, но остава неясно защо всичко, което изпълнява тези функции, е „религиозно“. По тази причина една от изказаните критики е, че специфично религиозното се губи в подхода на Лукман (срв. Knoblauch, с. 12). Обратно, съзнателно нерелигиозните ценностни системи (атеизмът) не се отчитат адекватно. Кноблаух също така заявява в предговора си, че есето на Лукман по-скоро представя един предварителен проект на невидимата религия (срв. Knoblauch, с. 11). Въпреки това трябва да се подчертае функционалният подход към религията като контрапункт на субстанциалния подход. Гюнтер Дюкс подчертава: „Само теория, която аргументира едновременно функционално и субстанциално, обещава да обясни произхода на религията. (Dux, стр. 20)

Литература

Лукман, Томас: Невидимата религия [1963/1967]. С предговор от Хуберт Кноблаух. Франкфурт на Майн: Suhrkamp 1991.

Knoblauch, Hubert: Die Verflüchtigung der Religion ins Religiöse. Невидимата религия на Томас Лукман. In: Thomas Luckmann: The Invisible Religion (Невидимата религия). Frankfurt am Main: Suhrkamp 1991, pp. 7-41.

Dux, Günter: Произход, функция и съдържание на религията. In: Günter Dux (ed.): Internationales Jahrbuch für Religionssoziologie. Wiesbaden: Springer Fachmedien 1973 (= За теорията на религията. Религия и език. Том 8), pp. 7-67.

Mörth, Ingo: Относно новото издание на една важна книга: „Невидимата религия“ на Томас Лукман. В: Швейцарско списание за социология. 19. jg. issue 3. Montreux 1993, pp. 627-634. http://soziologie.soz.uni-linz.ac.at/sozthe/staff/moerthpub/LuckmannRezension.pdf [15.02.21].

Sozialwissenschaftliches Archiv Konstanz: Nachruf Thomas Luckmann. https://www.kim.uni-konstanz.de/soz-archiv/aktuelles/nachrufe/nachruf-thomas-luckmann/ [15.02.21].