Начало

Родината е „ослепителен културен феномен, който пренася пластове от значения от много векове“ (Kazal 2005, 61). Терминът има сложни конотации поради своята употреба (вж. Kühne/ Schönwald 2015, 101-104). Той се е развил от старовисоконемската дума heimuoti и означава „страна, част от страната или място, където човек е [роден и] израснал или където се чувства у дома си чрез постоянно пребиваване“ (Duden online) за отношението между хората и териториалната област или преобладаващите там ценности и норми (срв. Kühne/ Schönwald 2015, 101-106).

Относно историческото развитие на термина

Във връзка с историческия контекст за Кюне и Шьонвалд „Heimat, особено в ретроспекция на ХХ век, в никакъв случай не се е оказало безобидно понятие“ (Kühne/ Schönwald 2015, 104). В тази връзка Лобензомер твърди, че употребата на понятието „между 1945 г. и средата на 70-те години на ХХ век в развлекателната литература е предимно в смисъл на носталгичен спомен, недостижима утопия, която се лишава от политически конотации“ (Lobensommer 2010, 75-76). Тук той има предвид автори като Зигфрид Ленц и Гюнтер Грас (вж. Lobensommer 2010, 75-76).

Много тясното определение на дома до 1959 г. по отношение на местния район и преобладаващите там възгледи и традиции е заменено с обхващането на няколко места или по-големи области (срв. Lobensommer 2010, 75). Това развитие на откъсване от силно ограничаващата концепция за родината продължава постоянно. Според Пазаркая през 1986 г. „домът е […] [открит] в самия себе си, което води до интернализация на дома, субективизация, която може постоянно да създава нови домове чрез придобиване на приятели, положителни чувства“ (Lobensommer 2010, 79).

Домът в един глобализиран свят

В днешния свят понятието за дом преживява ренесанс в контекста на все по-силно изразената глобализация и съпътстващата я „децентрализация на жизнените светове на много хора“ (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106) по отношение на желанието за „преместване“ (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106) в познат жизнен свят. Терминът често се използва като синоним на „регионална идентичност“ (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106). Това се отразява, наред с другото, в социалното измерение под формата на семейство и приятелски кръг с „безспорно приет набор от роли, ценности и норми“ (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106), което в много случаи води и до измерението на изключване и маргинализиране на други хора и/или култури.

Допълнителни аспекти в този контекст са времето („романтично припомняне на собственото минало“) (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106), както и измеренията на мястото под формата на „пейзаж като природен и културен ландшафт“ (Schreiber 2012, 3) и „декомплексизация“ (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106).

Родина и миграция

На фона на миграцията понятието за родина става повод за противоречив дебат (за родината), тъй като много „местни“ хора се страхуват от загуба на култура и по този начин от загуба на властта на техния ценностен корсет (срв. Kühne/ Schönwald 2015, 101-106). Те определят предполагаемата „правилна“ култура и по този начин принадлежността към обществото чрез „правилния“ диалект, „правилната“ етническа принадлежност (документирана чрез местността на предците), хетеросексуалността, „правилната“ религия, както и практикуването на местни и регионални традиции (а не познавателното знание за тях!)“. (Kühne/ Schönwald 2015, 101-106).

Литература

Dudenredaktion (o. J.): „Heimat“ auf Duden online. https://www.duden.de/rechtschreibung/Heimat [25.06.2018].

Kazal, Irene (2005): „Sozialistische Heimat DDR. Пейзаж, нация и класа в дебата за родината през 50-те години на ХХ век. In: Kazal, I./ Voigt, A./ Weil, A./ Zutz, A. (eds.): Kulturen der Landschaft. Идеи за културен пейзаж между традицията и модернизацията. Берлин, 59-80.

Kühne, Olaf/ Schönwald, Antje: Identität, Heimat sowie In- und Exklusion: Aspekte der sozialen Konstruktion von Eigenem und Fremdem als Herausforderung des Migrationszeitalters. https://www.econstor.eu/bitstream/10419/111036/1/ab_013_08.pdf [25.6.2018].

Lobensommer, Andrea (2010): The Search for Home (Търсенето на дома). Опити за концепции за дома в прозаични текстове между 1989 и 2001 г. Мюнхен: Diss. masch.

Schreiber, Wilfried E. (2012): Heimat verorten: Heimat aus der Sicht eines Geographen – In: Neue Didaktik 1, pp. 1-6. https://www.pedocs.de/volltexte/2015/10068/pdf/NeueDidaktik_1_2012_Schreiber_Heimat_verorten.pdf [25.06.2018].