Настаняване

Амодация означава „общ термин за свойството на дадена система да постига подобрена адаптация и ефективност чрез пренастройване“ (Fröhlich 2010, 47). То произлиза от латинското съществително accomodatio „адаптиране“ (вж. Scholze-Stubenrecht 1997, 42). В биологията акомодацията се отнася до „приспособяването на окото към различни диапазони на разстояние“ (Fröhlich 2010, 47). Този термин може да се срещне и в лингвистиката, религиознанието и психологията на обучението.

Когнитивни процеси в психологията на ученето

Психологът на развитието Жан Пиаже въвежда термина в своята теория за познавателното развитие на децата. Настаняването е един от двата основни процеса в развитието на ученето при децата. Той представлява способността на човека да променя своето (учебно) поведение, т.е. начина, по който се обработват новите впечатления. Противоположният термин е асимилация, който описва интегрирането на нови видове външни впечатления във вече съществуващи категории или системи, без да ги променя (вж. Пиаже 1983, 106 и сл.).

Пример за приспособяване е дете, което има представа, че всички неща са или твърди, или течни. Ако този модел на мислене бъде оспорен от опита с газа като вещество, то трябва да приспособи възгледа си за агрегатните състояния. Следователно подобни дразнения са решаващи моменти в процесите на учене.

Приспособяване в контекста на миграцията

Следователно в рамките на процесите на културно учене също е възможно да пренастроим начина си на мислене и действие. В изследванията на миграцията Кристин Лангенфелд разбира акомодацията като „функционален процес на учене и адаптация в резултат на културна промяна“. (Langenfeld 2001, 283) Тя приема, че приспособяването „може да се осъществи при съответните лица, без да се променят основните убеждения, ценности или начини на мислене“ (Langenfeld 2001, 283).

Според психолога Вернер Фрьолих „изискванията на средата[,] които не могат да бъдат удовлетворени с наличния в момента репертоар от действия“ (Fröhlich 2010, 48), са една от причините за „нарушения на вътрешното равновесие“ (ibid.) и по този начин предизвикват приспособяване.

Приспособяване – учене от „нарушенията на равновесието“

Според определението на Фрьолих така нареченото културно „чуждо“, т.е. това, което често се разглежда като нарушение в контекста на дебатите за германската интеграция, може да се разбира и като възможност. Защото „нарушаването на равновесието“, в смисъла на Пиаже, открива пред хората възможността да пренастроят начина си на мислене и действие.

Социологът Фридрих Хекман описва една асиметрична реципрочност: „В процесите на учене участват имигранти и местни жители. Въпреки че става дума за реципрочен процес, той не е с еднаква тежест, при което имигрантите се променят повече от местните жители, които като утвърдени хора контролират ресурсите на обществото“ (Heckmann 2015, 80).

Литература

Fröhlich, Werner D. (2010): Wörterbuch Psychologie. 27. Aufl. München: dtv.

Heckmann, Friedrich (2015): Integration von Migranten. Einwanderung und neue Nationenbildung. Wiesbaden: Springer.

Langenfeld, Christine (2001): Integration und kulturelle Identität zugewanderter Minderheiten. Eine Untersuchung am Beispiel des allgemeinbildenden Schulwesens in der Bundesrepublik Deutschland. Tübingen: Mohr Siebeck.

Piaget, Jean (1983): Piaget’s Theory. In: Mussen, Paul H. (Hrsg.): History, theory and methods. Handbook of child psychology, v. 1. 4. Aufl. New York: John Wiley & Sons.

Scholze-Stubenrecht, Werner (Hrsg.) (1997): Duden. Das Fremdwörterbuch. 6. Aufl. Mannheim u. a.: Dudenverlag.