Модел на Риман-Томан

Моделът на Риман-Томан е първоначално разработен от Фриц Риман през 1975 г. и възприет от психолога Кристоф Томан през 1988 г. В крайна сметка Шулц фон Тун го прилага към междуличностното общуване. Моделът се опитва да обясни по-лесно личността и поведението и гласи, че съществуват съответните противоположни полюси на близост (междуличностен контакт, хармония, сигурност) и дистанция (независимост, спокойствие, индивидуалност), както и на продължителност (ред, регулярност, контрол) и промяна (разнообразие, спонтанност, творчество).

Всяка личност може да бъде вписана в тази координатна система. В зависимост от ориентацията възниква различно лично отношение към събеседника. В идеалния случай би трябвало да има баланс между тези основни тенденции, но в междуличностното общуване обикновено в даден момент се активира само една от противоположните прояви. Следователно начинът, по който човек реагира, общува или се чувства, може да бъде частично изведен от този модел, а понякога и по-добре разбран. Например, ако човек със силна потребност от дистанция срещне човек с потребност от близост, може да възникне напрежение и междуличностни конфликти.

Литература

Schulz von Thun, Friedemann (o.J.): das Werte- und Entwicklungsquadrat. https://www.schulz-von-thun.de/die-modelle/das-werte-und-entwicklungsquadrat [13.01.2021].

Lubienetzki, Ulf / Schüler-Lubienetzki, Heidrun (2020): „Върховен мениджмънт“, сп: Да поговорим помежду си. Психология на успешното водене на разговор. Хамбург: Springer Verlag.