Моделът на раницата е един от няколкото културни модела, които „[…] обясняват по схематично опростен начин културно закрепените ценности и мисловни модели, както и техните артефакти по общ – т.е. първоначално не специфичен за културата – начин“ (Agha-Alikhani 2012, 102).
Индивидуални и ситуационни
Той представя културата като ͵ раницаʹ. Индивидът носи културното си знание в личния си багаж, в който символично са изразени собствената му културна, индивидуална и социална среда. Не културата, а самият индивид решава за гъвкавото, ситуативно боравене със съдържанието на „културната раница“ (Roth 2011, 20). Съдържанието на раницата може да се разширява в хода на живота и с нарастването на опита, като индивидът може да възприеме ценности и нагласи извън стандартизираните елементи на културата, които са по-близки до чуждата култура (вж. ibid.). Моделът метафорично се опитва да обясни „културната сложност в обществото по начин, който е верен на живота и възможно най-автентичен“ (ibid. 21), и да разшири собствения културен хоризонт, като повиши осведомеността относно предпоставките на модела.
Разграничаване от модела на айсберга
Метафората за раницата е по-нататъшно развитие на модела на айсберга на Хемингуей (вж. Модел на айсберга на културата). Тя продължава да се основава на разделението на видими и невидими културни елементи (вж. Roth 2011, 20). Тези видими артефакти (външен вид, действия, език, поведение) се наричат percepta, докато невидимите елементи на културата (ценности, норми и нагласи) се наричат concepta (Agha-Alikhani 2012, 102). Културната раница и нейното съдържание са непрозрачни, което означава, че културното оборудване, concepta, стават видими само по време на интензивна междукултурна комуникация.
Променящ се размер
Голямата разлика с модела на айсберга е, че културата се разглежда като „променлива величина“ (Roth 2011, 20) и всеки нов опит, всяка нова среща и всяка нова ситуация влияят на нашите действия и по този начин обогатяват културното ни имущество. Докато културата в модела на раницата се разглежда като отворен (усвояване и действие) процес (срв. ibid.), културата в модела на айсберга е представена като вечна и едноизмерна, което създава впечатлението, че индивидите са „детерминирани от културната си среда по подобие на еднопосочна улица“ (ibid.) и отговарят на статичен културен портрет. Двата модела обаче не си противоречат. Напротив, те могат да бъдат свързани в определени мултикултурни контексти (вж. ibid.). В такива конфронтации е уместно да се свърже статичната концепция за култура на модела „айсберг“, „която предизвиква предвидими действия, възприемани като ͵германскиʹ, ͵рускиʹ или ͵японскиʹ“ (ibid. 21), с отворената концепция за култура на модела „раница“, „която [без фиксиран културен портрет] реагира гъвкаво на изискванията на съответната ситуация“ (ibid.).
Литература
Agha-Alikhani, Barbara (2012): Културни модели. In: Barmeyer, Christoph (ed.): Taschenlexikon Interkulturalität. Гьотинген: Vandenhoeck & Ruprecht, 102-104.
Roth, Juliane (2011 г.): Eigene Kultur. In: Roth, Juliane/ Köck, Christoph (eds.): Interkulturelle Kompetenz. Наръчник за обучение на възрастни. Второ преработено издание. Stuttgart: EduMedia, 19-21.