Модел на културата „Айсберг

Моделът на айсберга на културата се използва в културологията за визуализиране на връзката между непосредствено възприеманата и скритата култура и свързаните с нея причини за конфликти в междукултурната комуникация.

Метафората за айсберга (моделът на айсберга) идва от Е. Хемингуей, който я използва през 30-те години на ХХ век, за да илюстрира своя литературен стил. Той е смятал, че авторът не е длъжен да разкрива всички подробности за главния си герой. Достатъчно било да се види само върхът на айсберга, около една осма.

Върхът на айсберга

По-късно тази метафора е приложена в теорията на С. Фройд за съзнанието, която е в основата на айсберговия модел на културата. Фройд развива теорията, че човешките действия са съзнателно детерминирани само в малка степен, и на този фон проектира структурния модел на психиката. В него „егото“ (принципът на реалността) съответства на съзнателната област на личността, която решава кои части от несъзнателните области на личността („id“ (принципът на удоволствието) и „superego“ (принципът на морала)) се реализират във възприемания свят. Така в сравнение с айсберга съзнателният „аз“ заема само по-малката, видима част, върха на айсберга над повърхността на водата. Несъзнателните области „id“ и „superego“ съставляват по-голямата част, скрита под повърхността на водата.

Под повърхността

Следвайки инстанционния модел на Фройд, Е. Шейн доразвива модела на айсберга във връзка с организационната култура. Обобщен към

културата, той изглежда по следния начин: По-малката част на айсберга, неговият връх, означава видимата и чуваемата, т.е. бързо разпознаваемата част от културата (език, външен вид, поведение, …). От друга страна, много по-голямата част от културата (норми, ценности, вярвания, идеали, традиции, преживявания, модели за подражание, …) се намира скрита „под повърхността на водата“ и поради това не се възприема веднага. Тя обаче оказва значително влияние върху малката възприемаема част и поради това често е причина за конфликти в междукултурната комуникация поради своята „невидимост“. Познаването на скритите културни аспекти и чувствителният подход към тях могат да намалят опасността от подобни недоразумения.

Литература

Schein, Edgar H. (2006): Организационна култура.

Motsching, Renate; Nykl, Ladislav (2009): Конструктивна комуникация.