„Като форма на социално, действено и емоционално учене, то дава представа за различните форми на учене. Под формата на културни сравнения то трябва да доведе както до по-прецизен анализ и релативизиране на собствените норми и социални системи, така и до намаляване на предразсъдъците и етноцентричните нагласи“. (Rinschede 2007)
Темата за мултикултурализма все повече излиза на преден план, така че преобладават различни предпоставки за феномена на интеркултурността. Междукултурното обучение разглежда този въпрос и има за цел да повиши осведомеността за междукултурността. Въз основа на междукултурния подход концепцията трябва да даде възможност за придобиване на междукултурна компетентност.
Обяснителни подходи
„Междукултурният подход […] приема, че съществуват предполагаеми и фактически културни различия, срещата с които води до незнание, неразбиране и проблеми или дори до предразсъдъци“ (Ouelsati 2013, 25). Междукултурното учене се разбира като процес с намерението да се противодейства на тези стереотипи. Вайдеман предлага две тези като определение на междукултурното учене:
Двете определения се отнасят до различни точки на контакт с интеркултурността. В първата дефиниция процесът на учене е предизвикан от промяна в мисленето, дължаща се на субективни точки на контакт, докато втората се отнася до промененото възприемане и справяне независимо от собствения опит. Опитите, които насърчават междукултурната компетентност, включват например престой в чужбина.
Процесът на посредничество се осъществява главно в училищните институции, където процесът на учене се разглежда в най-голяма степен. Въпреки това в днешно време се предлага обучение за придобиване на компетентност „особено в областта на икономиката и политиката“ (Bolten 2007, 89). Учебното съдържание е гъвкаво и се адаптира към групата обучаеми. Целта е да се разпознаят чуждите култури, както и собствената, и да се приеме културният плурализъм, тъй като „човекът […] е носител на различни култури и идентичности“ (Hartung/ Nöllenburg/ Deveci 2013, 8). Хората се сблъскват един с друг с различни ценности, идеи и форми на възприятие, поради което действията на другите хора за кратко време се категоризират като културно познати или чужди за тях (вж. Ouelsati 2013, 25).
Осъзнаването на различията и произтичащите от тях действия формират междукултурната компетентност. Произтичащият от това процес на междукултурни действия е непрекъснат и винаги се променя.
Литература
Bolten, Jürgen (2007): Междукултурна компетентност. Erfurt: Landeszentrale für politische Bildung Thüringen.
Hartung, Regine/ Nöllenburg, Katty/ Deveci, Özlem (2013): Preface (Предговор). In: ders. (ed.): Intercultural Learning (Междукултурно обучение). Ein Praxisbuch. Schwalbach am Taunus: Debus Pädagogik.
Nothnagel, Steffi (2018): Intercultural Learning (Междукултурно обучение). Реконструиране на културния опит на различието въз основа на наративно-биографични лонгитюдни изследвания. In: Sabisch, K./ Sorensen, E./ Straub, J. (eds.): Schriftenreihe Kultur, Gesellschaft, Psyche. Социални и културни изследвания. Vol. 12. Bochum: Bochumer Universitätsverlag.
Ouelsati, Ramses Michael (2013): Междукултурно образование в училищата. In: Hartung, Regine/ Nölleburg, Katty/ Deveci, Özlem (eds.): Intercultural Learning. Практическа книга. Schwalbach am Taunus: Debus Pädagogik, 22-35.
Rinschede, Gisbert (2007 г.): Geographiedidaktik. Paderborn: Schöningh.
Schrüfer, Gabriele (2012): Intercultural Learning (Междукултурно обучение). Стъпки по пътя към междукултурната чувствителност. В: Praxis Geographie 11, 10-11.
Weidemann, Doris (2007): Acculturation and Intercultural Learning (Акултурация и междукултурно обучение). In: Straub, Jürgen/ Weidemann, Arne/ Weidemann, Doris (eds.): Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kompetenz: Grundbegriffe – Theorien – Anwendungsfelder. Щутгарт/Ваймар: Metzler, 488-498.